— Съпругата ми беше извън града — тя е търговски представител. Много пътува. — Господин Учтив Началник Даръл се оказваше жребецът на монтажната. Което означаваше, че вероятно има доста други „афери“, които не иска да излизат на бял свят. — Ще трябва ли да се обадите на Кели? — попита.
— Да, господине. Знаете ли къде е?
— На работа. Това ли е всичко?
— Почти — каза Петра. — Можете ли да ми кажете кой доставяше кокаина на Лиза?
— Не — каза той. — Абсолютно не.
— Не е някой от студиото?
— Нямам представа. Но не е никой от „Емпти Нест“, това е сигурно.
— Защото?
— Защото познавам всички, а те не търгуват с наркотици.
— Добре — каза Петра. — Но си мисля, че вероятно няма да е много трудно да намериш някой в студиото да ти продаде, не е ли така?
— О, я стига! — каза той, вече ядосано. — Мислите си, че като сме от шоуиндустрията, по цял ден правим купони? Това, детектив, е бизнес. Скъсваме се от работа. Никога не съм виждал някой в студиото да се опитва да продава дрога на колеги, а Лиза никога не е споменавала за своя доставчик. Всъщност първия път, когато смръкна, предложи и на мен, а аз й казах: „Не искам да го правиш в колата ми“.
— Но въпреки това тя продължи да смърка — каза Петра. — В колата ви.
— Е, да. Тя беше възрастен човек. Не можех да я контролирам. Но не исках да се докосвам до това. — Хвана чашата с две ръце. — Признание ли искате? Ще ви го дам. Имах си достатъчно проблеми с алкохола. Трезвен съм от десет години и предпочитам да остана.
Въгленовите му очи блестяха. Справедлив гняв, който изглеждаше истински. Можеше да играе във филмите, вместо да ги реже. Или пък на сцената — да изпее сърцето си пред публиката.
— Добре — каза Петра. — Благодаря ви, че ми отделихте от времето си.
— Няма нищо — каза Брешър. — Добре, обадете се на Кели. Но само не на жена ми, става ли? Тъй като е била извън града, не би могла да ви помогне. С Лиза бяхме приятели, това е всичко. Защо да я наранявам?
— Просто приятели, с изключение на онази седмица.
— Това не беше нищо — каза той. — Преходна връзка. Беше самотна, малко депресирана и така се случи, че тогава нещата между мен и жена ми не вървяха много добре. Работехме до късно и просто се случи.
Сви рамене, сякаш искаше да й каже: „Знаеш как става“.
Просто се случи.
Седем неща се бяха случили.
— Но никога не сте преспивали заедно — каза Петра. — Не е като с Кели Спозито.
— Защото Лиза не искаше. За нея беше въпрос на гордост — беше независима, сама управляваше живота си.
— Къде ходехте?
— Никъде. Просто… ние… о, боже! Добре де, ето ви пълната картина: стана в колата ми. Излязохме да хапнем и като се връщахме към студиото, Лиза ме помоли да се разходим по плажа. Поехме по шосето и стигнахме до стария клуб „Пясъчната дюна“. Накара ме да паркирам. Нямах представа какво става. Тогава тя извади онази стъкленица и смръкна.
— Значи е бил кокаин на прах, а не крек.
Брешър се усмихна.
— Само черните употребяват крек, нали?
Петра не обърна внимание.
— Беше на прах — каза той.
— Смръкна и после какво?
— После стана някак си… активна. Физически.
— И вие правихте секс с нея в колата — каза Петра.
— Така беше — отвърна той.
В гласа му имаше нова нотка. Забавляваше ли се?
— Седем пъти — каза Петра. — Излизате, тя смърка и правите секс в колата.
— Всъщност пет пъти стана точно така. Два пъти — последните два — отивах до тях, изчаквах я да се приготви, после излизахме на вечеря. Но никога не сме си уреждали срещи, както при истинска връзка. И двата пъти тя трябваше да отиде за нещо до вкъщи.
— Дрога?
— Не знам — каза Брешър.
Но знаеше. И двамата знаеха. Дотук разказът му съвпадаше напълно с думите на Патси Кей.
Брешър задържа дъха си.
— Не знам защо ви казвам това, но вие може би знаете всичко. Ние така и не стигнахме до сношение. Тя само искаше да ме задоволява.
Сега я гледаше право в очите, изправен на стола, предизвикваше я да го разпитва за подробности.
Защото сексът беше стихията му и след като бе преодолял първоначалния си свян, разговорът повдигаше самочувствието му.
— Орален секс — каза Петра.
— Да — каза Брешър и затвори за миг очи. — Първо се надрусваше, после го правеше. Седем вечери, по веднъж на вечер, все по един и същи начин. На осмия път каза: „Харесвам те, Даръл, но…“. Не спорих с нея, защото, да ви кажа честно, смятах цялата работа за много шантава. Не се държа гадно. Беше много мила, просто ми показа, че е време да продължим нататък. Имам усещането, че и преди го е правела.