— И защо?
— Просто усещане. Изглеждаше… опитна.
Петра не отговори, но очите на Брешър пак светнаха.
— Какво има, господине?
— Трудно ми е да си го представя… заклана по този начин. По новините казаха, че било много жестоко. — Петра продължи да мълчи и той добави: — Тя беше хубав човек. Надявам се, че ще хванете този, който го е направил.
— И аз се надявам. Има ли нещо друго, което искате да ми кажете, господин Брешър?
— Не, не се сещам. Моля ви, не се обаждайте на жена ми, става ли? Отношенията ни в момента са наистина добри. Не искам да ги разваля.
24.
След като Брешър си тръгна, тя се обади в „Емпти Нест“ и попита за Кели Еспозито, настоящата тръпка. Добри отношения с жена му означаваха само една странична забежка, така ли?
Спозито беше на работа, имаше неприятен глас, който стана писклив, когато Петра се представи и обясни защо се обажда.
— Даръл? Вие сериозно ли? — Но след миг тя потвърди алибито на Брешър.
— Значи е бил с вас през цялата нощ?
— Нали това ви казвам. Вижте какво, по-добре не го пишете. Не искам проблеми.
— Аз съм детектив, а не репортер, госпожице Спозито.
— Ако видя името си във вестниците, ще ви съдя.
Мразеше вестниците. Какъв й беше проблемът?
— Защо сте се заяли с Даръл? Защото е черен ли?
— Разговаряме с хората, които са познавали Лиза, госпожице Спозито…
— Всички знаят кой го е направил.
— Кой?
— Стига бе — каза жената, — все едно вие не знаете. И той ще се отърве, защото е богат.
Петра й благодари за помощта, затвори и отиде с колата до студиото, което беше на пет пресечки, показа значката си и демонстрира смесица от чар и твърдост, за да влезе. Получи указания от един мъж с дълга коса, който приличаше на актьор, но носеше колан с инструменти на кръста.
Филмовата компания заемаше няколко дървени бунгала с кепенци, пръснати между варосани звукови студиа и офиси. Безупречен вид, прекалено идеален селски облик, като кадър от филма „Броненосецът Потьомкин“. Реклами на телевизионни сериали и филми бяха поставени на метални билбордове. Полето със сателитни чинии приличаше на гигантска колекция от грънчарски изделия.
Една жена в бунгало А й каза, че Брешър работи в Д. Влезе в малка празна приемна от стъкло и метал, украсена с черни дървени цветя, с три телефона, без пишеща машина или компютър. Там висяха още филмови плакати на евтини продукции, които тя не можа да разпознае. Миришеше на риба. През една врата се чуваха гласове и тя я отвори след еднократно почукване.
Брешър и две жени по на двайсетина години седяха пред дълга маса, отрупана с няколко сиви машини — нещо средно между прожекционен апарат и микроскоп. В отворена пластмасова кутийка имаше три порции суши.
Едната жена носеше огромен черен пуловер и прилепнал черен клин. Имаше хубаво лице с остри черти, бронзова кожа, лъснала вероятно от фон дьо тена, и черна къдрава грива, която падаше по гърба й. Другата беше бледа като сняг, с рядка руса коса, хваната с розова шнола. Беше приятна, но не фатално изглеждаща като къдрокосата. Брешър седеше между тях, но се извърна и се отдалечи от жените.
— Детектив Конър — каза той. В ръката си държеше димяща чаша, а отстрани се виждаше лъскава кутийка кафе „Гари Ларсън“. Твърдеше, че не се друса, но както повечето бивши алкохолици, беше пристрастен към кафето.
— Здрасти — каза Петра. — Госпожица Спозито?
— Какво? — каза къдрокосата и се изправи.
Беше висока, 1.75, страхотно оформено тяло, което си личеше дори и под провисналия пуловер. Тъмните й очи изглеждаха десет години по-възрастни от самата нея. Беше сложила огромно количество черна спирала, от която миглите й приличаха на миниатюрни автомобилни чистачки. Видът й бе прекалено натрапчив за модел или актриса, но определено караше мъжете да се обръщат след нея. Лъвица, особено с тази грива.
— Помислих си, че ще е добре да се отбия и да поговоря с вас лично.
Брешър рязко извърна глава към любовницата си. Опитваше се да си представи какво ли от казаното от нея по телефона е усложнило нещата.