— Откъде знаете, че Рамзи е импотентен?
— Лиза така каза — поне го намекна. Беше преди три-четири месеца. Обядвахме всички заедно — Даръл, Кара, аз, Лиза и още една монтажистка, която работи тук, Лорет Бенсън, тя е обратна. Стана въпрос за актьорите: как обират всички лаври и как повечето от тях са отвратителни като хора, пълни боклуци, но публиката никога не го разбира, защото слуша само глупости, измислени от медиите и пресаташетата им. Както и да е, започнахме да говорим как актьорите се превръщат в нереални секссимволи — като Мадона, която роди това бебе и всички се отнасят с нея, сякаш е другата Мадона и това е някакво свято раждане, нали така? За всичките онези откачалки, които още търсят Елвис и си мислят, че Майкъл Джексън ще запази брака си. Ние, монтажистите, гледаме тези хора ден след ден, сцена след сцена през прозореца на монтажния апарат. Виждаме много дървени изпълнения, виждаме какво се прави, за да изглеждат те добре и да звучат интелигентно, и знаем колко малко от тях са дори талантливи. Та както и да е, говорехме за това и за всичките онези сексуални фантазии, които публиката има за хора, които сигурно дори не могат да изиграят секс пред камерата. Тогава Лорет започна да разказва колко много актьори били обратни, дори и такива, които публиката смята за хетеросексуални секс богове, че сексуалността и реалността били като две различни планети. А Лиза само обърна очи и каза: „Нямате си никаква представа. Изобщо не знаете за какво става въпрос“. Ние всички я зяпваме, а тя се изхилва и казва: „Вземете мен за пример. Мислех си, че съм в «Хард Рок Кафе», а се оказа Наклонена кула от преварени спагети“. После започна да се смее още по-силно и лицето й придоби съвсем различно изражение — обезумяло и гневно — а тя само скочи и отиде до тоалетната и остана там известно време. Лорет каза: „Охо, бръкнаха на някого в шортите“. После Лиза се върна и носът й беше зачервен, а тя — в прекалено добро настроение, нали разбирате?
— Надрусала се е.
Кели се направи, че насочва срещу нея пистолет.
— Да не сте детектив?
— Много ли се друсаше?
— Достатъчно. Не че съм я следила.
— Значи въпросът за импотентността я разстройваше.
— А вас няма ли да ви разстрои? — каза Кели Спозито. — Животът и без това е гаден и мъжете, дори като се стараят, пак не могат да ти угодят. А кой би бил щастлив с някакви меки спагети?
Когато Петра си тръгна от студиото, минаваше пет и тя нямаше нищо против една дълга гореща вана и хубаво ядене, приготвено от някой друг, а може би и малко труд над статива. Но преди това трябваше да се чуе със Стю, за да обменят информация и ако той предложеше да отидат при Рамзи тази вечер, нямаше да спори с него.
Обади се в участъка. Стю не се бе върнал, но Лилиан, цивилната секретарка, каза:
— Пристигна нещо за теб от следователя, Барби.
— Голям плик?
— Средно голям. Оставих го на бюрото ти.
— Благодаря.
Хапна сандвич с риба тон в „Апъл Пан“, преглътна го с кока-кола, прегледа вестника — нищо за Лиза — и се върна в Холивуд толкова бързо, колкото движението по улиците й позволи. Когато пристигна, вечерната смяна беше застъпила, но повечето детективи бяха навън, изпълняваха заповеди за обиск и търсеха лошите и бюрото й беше празно. Стю все още не се беше появил.
В кафявия плик имаше предварителни резултати от аутопсията, подписани от д-р Уендъл Кобаяши и потвърдени, както бе обещал Шолкопф, от главния следовател д-р Илие Романеску.
Бързо развитие, обикновено и за предварителните резултати се чакаше по една седмица.
Седна и зачете двата машинописни листа. В тялото на Лиза Рамзи са намерени следи от кокаин и алкохол, количествата са достатъчни за опиянение, но не и за причиняване на ступор. Което означаваше, че е било по-лесно да бъде изненадана. Все още нямаше официален доклад от аутопсията, но лекарите бяха успели да установят броя на раните и причината за смъртта. Двайсет и три прореза, почти колкото на Илзе Егерман, която имала двайсет и девет. Засега следователят смяташе, че фатална се оказала голямата рана на корема, както бе предположила и Петра. Острието бе влязло малко над тазовата кост и бе проникнало двайсет сантиметра по-нагоре — вертикален прорез, който пресичаше червата, стомаха и черния дроб, разполовяваше диафрагмата и прекъсваше дихателния канал.