— Да. Имате ли някаква представа кога можем да направим погребението?
— Това зависи от следователя, господин Рамзи. Както и от волята на семейството й.
— Ще дойдат ли в Лос Анджелис?
— Не знам, господине.
— Между другото аз също им се обадих, помислих си, че аз трябва да го направя… а не някой непознат. Но чух само телефонния секретар.
— Аз се свързах с доктор Боулингър.
Той се намръщи.
— Джак. Той ме мрази и в червата, винаги е било така. Сигурно ви е казал, че съм бил ужасен съпруг и че трябва да ме разследвате.
Въдица.
Тя изчака.
— Той е твърд човек, но не е лош — каза Рамзи. — Когато Лиза се омъжи за мен, той направо се побърка. — Докосна мустаците си и проследи с пръст линията в центъра, после го плъзна наляво и надясно, след това пак в средата.
— Значи не одобряваше брака ви — каза Петра.
— Не беше на себе си. Не дойде на сватбата. Беше скромна гражданска церемония в техния кънтри клуб — на Джак и Вивиан. Вивиан дойде. И братът на Лиза, Джон — Джак младши, той работи в „Мобил Ойл“ в Саудитска Арабия, но все пак дойде. Не и Джак старши. Седмица преди това ми се обади и се опита да ме разубеди, каза, че съм ограбвал младостта на Лиза, че заслужавала нещо по-добро — деца, семейство, всички тези неща.
— Не искахте ли деца?
— Нямах нищо против, но Лиза не искаше. Не им казах това, разбира се. Но Лиза даде ясно да се разбере още от самото начало. Тя беше най-непривързаното към домашния начин на живот момиче, което някога съм срещал, но Джак си мислеше, че трябва да стане преуспяла домакиня. Той е голям домошар. Хирург, свикнал е да заповядва. Бил е много строг с Лиза, докато е растяла.
— По какъв начин строг?
— Перфекционист, с високи изисквания. Лиза е трябвало да получава само отлични оценки, да участва във всякакви извънкласни форми, да се изявява във всичко. Разказваше ми, че когато била на дванайсет, Джак й купил кон и тя трябвало да се научи да прескача препятствия, да се грижи за него, да се състезава, независимо дали го иска, или не. Но не я насърчавал в конкурсите по красота. Идеята била на Вивиан.
— Изглежда, доста са я притискали.
— От всички страни. Лиза казваше, че било истински ад. Вероятно затова се омъжи за мен.
— Какво имате предвид?
— Когато бяхме заедно, Лиза можеше да прави каквото си поиска. Понякога… — Махна с ръка.
— Понякога какво, господине?
Рамзи изпъна гръб.
— Понякога си мислех, че съм толкова либерален и тя смята, че ми е все едно. Няма да ви уча как да си вършите работата, но не бих казал, че виждам смисъл да ви разказвам всички тези… биографични данни, детектив Конър. Лиза беше убита от някакъв маниак, а ние си седим тук и разговаряме за детството й.
Ти го каза.
— Понякога е трудно да разберем кое би ни свършило работа, господине.
— Е — каза той, — просто не виждам смисъл.
Петра нарисува един овал на листа си и прекара хоризонтална линия през две трети от него надолу. Още няколко щрихи с химикала и пред нея се появи подстриганият мустак на Рамзи. Скицира сините му очи, обърна ъгълчетата им малко надолу, направи го да изглежда тъжен.
— Имаше ли някаква друга причина доктор Боулингър да ви мрази, освен че сте прекалено възрастен за Лиза?
— Не знам — каза той. — С Джак никога не сме се карали, така че, честно казано, не знам.
— Никакви проблеми ли нямахте?
— Никакви. Защо?
— Той ми спомена нещо, господин Рамзи. Онзи инцидент…
— А, това ли? — каза Рамзи рязко и в този момент тя видя нещо различно да проблясва в очите му. Стана враждебен. По-твърд. — Предполагах, че ще стигнем и до него. Знаете ли защо Лиза го разказа по телевизията? Освен за да ме нарани?
— Защо, господине?
— За пари.
— От програмата са й платили?
— Петнайсет хиляди. Нарече го отвръщане на побоя с обида.
— Трябва да ви е била много ядосана.
— Доста. Лиза има характера на Джак.
Пак сегашно време. В известен смисъл тя беше още с него.
— Разкажете ми за този инцидент, господин Рамзи.
— Вие не гледате ли телевизия?
— Искам да знам какво се е случило в действителност.
Долната му челюст се издаде напред и зъбите му изскърцаха.