— Какво да ви кажа? Беше просташко, евтино, непростимо, все още ми прилошава, като си спомня. Бяхме излезли на вечеря, прибрахме се, разменихме си някои думи, дори не си ги спомням.
Обзалагам се, че си ги спомняш, помисли си Петра.
— Аз се разпалих, Лиза започна да ме блъска, да ме удря. С юмруци. Не й беше за първи път. Примирявах се заради разликата в ръста ни. Но този път не можах. Нямам извинение. Какво да ви кажа? Изгубих контрол.
Той погледна към юмрука си, сякаш не можеше да повярва, че някога е наранил друг човек.
Петра си спомни репортажа по новините. Насиненото око и сцепената устна на Лиза.
— Само веднъж ли се случи?
— Само веднъж — отвърна. — Един-единствен изолиран случай, това е. — Поклати глава. — В един миг губиш контрол, а последствията са завинаги.
Прекрасно описание на убийство.
— Чувствах се като боклук, като пълен мръсник, когато я видях да лежи на пода. Опитах се да й помогна, но тя започна да ми крещи да не я докосвам. Опитах се да й дам торбичка с лед — тя не искаше да вземе нищо от мен. Затова излязох при езерото и когато се върнах, колата я нямаше. Четири дни не се прибра. През това време излезе „Вътрешни истории“. Тя така и не ми каза за предаването, върна се и се държеше, сякаш всичко е наред. После, след няколко дни, вечеряхме и тя пусна телевизора и се усмихна. „Така отвръщам на телесната повреда с обида, Карт. Да не си ме докоснал повече и с пръст.“
Рамзи разгледа пак оръдието на побоя, след това разтвори длан.
— Не я докоснах повече. Ще си взема нещо за пиене. Сигурна ли сте, че не искате?
— Напълно.
Забави се няколко минути навън и се върна с кутия диетичен спрайт. Отвори я, седна и отпи.
— Преди малко споменахте, че сте отишли до езерото — каза Петра. — Не си спомням да съм го виждала навън.
— Защото става въпрос за другата ни къща. — Нашата, не моята. Още един знак, че не е скъсал всички връзки. Не сбърка и с езика на разграничаването, както правят понякога убийците. Започват с ние и после минават на аз и тя. Петра беше чела един доклад на ФБР в който се казваше, че езиковедският анализ може да предложи важни улики. Не беше убедена, но бе отворена към новите идеи.
Рамзи отпи пак, изглеждаше истински нещастен.
— Другата ви къща? — каза Петра.
— Имаме вила в Монтесито. Всъщност тя е по-голяма от тази къща. От гледна точка на поддръжката е истинска лудост. Има малко езеро, което преди ми се струваше успокояващо.
— Преди?
— Вече не ходя там. Винаги става така, когато имаш втора къща. Чувал съм го и от други хора.
— Не се ли ползват по друг начин?
Той кимна.
— Мислиш си, че си имаш убежище, а то просто се превръща в още едно задължение — на първо място къщата е прекалено голяма. Бог ми е свидетел, че тази също.
— Значи не ходите там често.
— Последния път трябва да е било… — погледна към тавана — … преди месеци.
Изведнъж тялото му потрепери, сякаш получи спазъм, от който главата му се наведе надолу и той застана нащрек. Очите му срещнаха погледа на Петра. Бяха мокри. Той бързо ги избърса.
— Последния път ходихме с Лиза — продължи. — Тогава се случи онова. Повече не се върнахме там. Няколко дни след излъчването на програмата тя пак се изнесе и тогава ми сервира бракоразводните документи. А аз си мислех, че всичко се е разминало.
Петра задържа язвителните забележки и си помисли: побоят е станал в Монтесито. Ще се обади на Рон Банкс и ще му спести по-нататъшното търсене.
Рамзи пак подпря брадичка на ръката си.
— Добре — каза тя. — Много ми помогнахте. А сега, ако нямате нищо против, нека да поговорим за нощта, в която беше убита Лиза.
27.
На Милдред Борд й се искаше да излъска кухненския под.
Преди години тя вършеше това всеки божи ден. Задължението отнемаше един час. Потъваше до лактите в сапунена вода от шест до седем сутринта. Отлично време за размисъл, без да се разсейва от мокрите звуци и кръговите движения на памучния парцал върху жълтия балатум.
Когато я налегна артритът, търкането и навеждането станаха непоносими и беше истинско щастие, ако можеше да се погрижи за пода веднъж седмично.
Паркетът в трапезарията също имаше нужда от внимание. Дървото беше избеляло, хлътнало и напукано на места и отдавна плачеше за циклене.