Сърцето ми бие много бързо. Но страхът е някак си различен и съвсем не е ужасен.
Разхождам се от една тъмна стая в друга, няма нищо друго освен малко мебели. Връщам се в кухнята. Затворената врата се оказва, че води към банята, а на тоалетното казанче има още саксии. Светвам, загасвам. Покашлям се. Нищо не се случва.
Къщата е празна.
Това е някак си забавно.
Връщам се в кухнята. Прозорецът над мивката е покрит с перде с щамповани цветя, а от него висят малки пухкави топчета. Сестрите. Тук живеят жени. Мъже не биха държали толкова растения.
Добре, да опитам пак с хладилника. На горната полица има две кутии бира и бутилка от един галон, в която е останало съвсем малко портокалов сок. Три глътки сок. Горчив е на вкус. Слагам кутиите с бира в джоба. До тях има туба маргарин и една пръчка крема сирене. Отварям сиренето, то е покрито със синьо-зелен мухъл. Маргаринът изглежда добре, но не знам какво да правя с него.
Под него има кофичка с ягодово кисело мляко и три резена сирене, твърдо, с къдрави краища. Няма мухъл. Изяждам и трите.
Тези хора определено отсъстват от дълго време.
На долната полица има пакет с нискомаслено италианско сирене, неотворен. Прибирам и него в джоба при бирата, заедно с цял ананас, на който още му стои зелената дръжка, но е омекнал на няколко места.
Оставям вратата на хладилника отворена, за да ми свети, слагам ананаса на плота и отварям чекмеджетата, докато намеря вилиците и ножовете. При тях има шноли и ластици за коса.
Изваждам най-големия нож и срязвам ананаса на две. Меките места се оказват кафяви, разпространяват се в плода като болест. Изрязвам ги — ножът наистина е остър — и успявам да си взема няколко наистина хубави, узрели парчета от вкусния, много сладък ананас.
От тях огладнявам още повече и опитвам италианското сирене, докато накрая го изяждам до последния резен, както си седя пред плота. После още ананас. Сокът му тече по брадата и по тениската ми, усещам как ме щипе по ожулените места.
След това и едната бира.
Сега стомахът ме боли убийствено, защото е пълен.
Връщам се в банята до кухнята, пускам една вода, измивам ръцете и лицето си. Тогава забелязвам душа. На полицата има сапун, шампоан, тоалетно мляко и нещо, на което пише „балсам“.
Топлата вода не свършва. Добавям и малко студена, става идеално, завъртвам кранчето докрай. Заключвам вратата, свалям дрехите си и стъпвам под струята. Водата ме пробожда като с иглички, боли ме, но е приятно.
Взимам най-дългия душ в живота си — няма я мама да ме чака, за да влезе и тя и половин ден да се кипри за Тъпака. Няма го и Тъпака, който да припира да отиде до тоалетната и да седи там цял час.
Не спирам да се сапунисвам и да се плакна, сапунисвам се и се плакна. Гледам всяка част от тялото ми да бъде удостоена с внимание: косата, под ноктите, ноздрите, навътре в задника ми. Искам да измия всичката мръсотия от себе си.
После отпред, около топките.
Надървям се.
Хубаво ми е.
Седя и се подсушавам, обичам да съм чист и на сигурно място, да мисля за далечни места, въображаеми страни, огромни планини — пурпурно великолепие, като в песента, сребърния океан, сърфистите, джетовете, момичета по бикини, танцуващи хула, делфини, Жак Кусто, сини водорасли, жълти водорасли, лъскави змиорки, наутилус.
Тогава чувам звук и за миг си мисля, че наистина съм се отнесъл, че съм потънал в някакъв измислен филм за тропически остров, в който действието се развива на фона на музика, но гласовете се усилват.
Женски гласове. После се чува трясък — някой оставя нещо на пода.
Светлина под вратата. От кухнята.
Писък.
Истински писък.
29.
— Трябва да хапна нещо, имате ли нещо против да отидем в кухнята? — каза Рамзи.
Огладнява от нерви?
— Съвсем не, господин Рамзи — отвърна Петра. Добра възможност да разгледа още от къщата.
Последва го, той запали лампата и освети ужасни литографии и огромни мебели. Стояха точно пред това, което Петра очакваше: сто и петдесет квадрата стени, имитация на тухли, облицовани в дърво тавани в провинциален стил, бели шкафове, сиви гранитни плотове, съдове от излъскана стомана, окачена на гредите медна решетка, пълна със смъртоносни оръжия. По плотовете бяха разположени миксери, тостери, микровълнови печки. От прозореца на зимната градина имаше изглед към измазана стена. Източният край на къщата. Странична врата.