В средата на кухнята имаше тясна дървена маса от старо чамово дърво, беше очукана и излъскана до блясък, виждаха се и малки драскотини. Вероятно беше истинска антика, от провинциална Франция. Петра си я представи в някой манастир. Хубава беше. Но осемте стола около нея бяха с хромирани рамки и кожени седалки, така не се връзваха, че на Петра й се прииска да закрещи. Чия беше идеята за тази еклектика, негова или на Лиза?
Рамзи отвори хладилника вляво. Самотен мъж, който се държеше като домакин. Извади още един диетичен спрайт и картонена кутия сирене с лук.
— Трябва да внимавам с храната — каза, докато си търсеше лъжица. — Сигурна ли сте, че не мога да ви предложа нещо? Поне за пиене?
— Не, благодаря.
Той седна начело на чамовата маса, а тя се настани на един страничен стол.
— Може да ви се стори невъзпитано, че ям — каза той, докато мушваше лъжицата в сиренето. — Но не съм ял цял ден и усещам, че кръвната ми захар пада.
— Хипогликемия?
— В семейството ми има случаи на диабет, затова трябва да внимавам. — Започна да яде от сиренето, като обираше белите трохи от мустаците си. Не се притесняваше как изглежда пред нея. Може би грешно го е преценила като донжуан. Или може би преминаваше от едно превъплъщение в друго. Наблюдаваше го как отпива от содата, после още две лъжици сирене, успя да привлече вниманието му, като извади бележника си.
— Добре, онази нощ — каза той. — Казах ви, че бях в Тахо, нали? Първия път, когато идвахте.
Петра кимна.
— Оглеждах места за снимки през следващия сезон — продължи той. — Имаме сценарий, в който част от действието се развива в казино, опитвахме се да разберем какво искаме да направим. Започваме снимки след около месец.
— Кой пътуваше заедно с вас тогава?
— Грег и консултантът ни по декорите, Скот Мъркин. Огледахме и някои къщи край езерото, посетихме няколко казина, вечеряхме в „Харас“, проверихме как изглеждат местата и през нощта, после се прибрахме със самолета.
— Редовен полет?
Той остави лъжицата, отпи една глътка.
— Необходими ли са тези подробности? Значи съм заподозрян?
Нямаше изненада в гласа му. Не произнесе последната дума от изречението: „най-накрая“.
— Обичайна практика, господин Рамзи.
Той се усмихна.
— Разбира се. Казвал съм точно същите думи на хиляди заподозрени — в сериала. „Просто обичайна практика“ означава, че Дак Прайс ще се заеме с теб.
Петра също се усмихна.
— В истинския живот обичайна практика означава обичайна практика, господин Рамзи. Но ако моментът не е подходящ да говорим…
— Не, всичко е наред. — Светлите му очи срещнаха погледа на Петра. Рамзи изяде още малко сирене, вдигна кутийката към устните си, разбра, че е празна и си взе друга.
— Предполагам, че е логично да съм заподозрян. Заради… инцидента. Точно това намекнаха и в пресата.
Взираше се в нея.
Отпусни въжето. Представяше си го как се развива като кобра.
— След всичко това — каза Рамзи, — след онези репортажи хората започват да си мислят разни неща за мен. Не, не беше редовен полет, пътувахме с частен чартър, винаги така правим. „Уестуърд Чартър“, винаги ползваме тях. И един и същи пилот. Ед Мариънфелдт. Харесвам го, защото е бил пилот на боен самолет в морската авиация, истински Топ Гън. Излетяхме от Бърбанк, всичко е записано в книжата на „Уестуърд“. Тръгнахме към осем сутринта, върнахме се към осем и половина вечерта. Скот се прибра с колата си, а Грег ме докара тук. Обикновено той кара, когато е късно, защото в тъмното не виждам много добре.
— Проблеми с очите?
Въпреки че мустаците му бяха чисти, той пак ги обърса.
— Ранен стадий на перде. Очният ми лекар иска да ми направи операция с лазер, но аз все отлагам.
Иска да й каже, че не би могъл да откара Лиза през нощта в парка?
— Значи не излизате много по тъмно?
— Излизам, не съм толкова зле, просто светлините ми пречат. — Усмихна се. — Не ме отписвайте, става ли?
Петра му се усмихна в отговор.
— Обещавам.
Той пак заби лъжицата в сиренето, погледна я и я остави. Петра забеляза, че кожата покрай устата му е отпусната. Зад ушите имаше петна и няколко фини линии, които трябва да бяха следи от операция. Сиви косми стърчаха от едното му ухо. Под ярката светлина в кухнята се виждаха всяка бръчка и вена.