Позвъняването в „Обществено осигуряване“ потвърди, че Естрела Флорес работи съвсем легално и единственият й адрес беше в къщата на Рамзи в Калабасас.
— Значи всички чекове ще бъдат изпратени там? — попита тя уплашения социален работник.
— Не е подала молба за помощи, така че няма да изпращаме никакви чекове.
— Ако ви известят за промяна в адреса, бихте ли ми съобщили, господин…
— Викс. Ако науча такова нещо, ще се опитам, но не изпълняваме индивидуални молби, освен ако няма някакъв специфичен проблем…
— Аз имам специфичен проблем, господин Викс.
— Убеден съм, че е така… добре, нека да си запиша, но трябва да ви кажа, че понякога информацията се губи, затова най-добре проверявайте от време на време.
Позвъни в „Плейърс Мениджмънт“. Никой не вдигна, нямаше и телефонен секретар. Сигурно Балч вече пътуваше по крайбрежието към Монтесито. За да прикрие някои незначителни улики по молба на шефа си.
След това се свърза с брокера от „Мерил Линч“. Морад Гадумиян имаше приятен глас без акцент, звучеше подготвен за обаждането.
— Горката госпожица Боулингър. Предполагам, че искате да знаете дали е имала някакви финансови проблеми. За съжаление нямаше.
— За съжаление?
— Никакви проблеми — каза той, — защото нямаше финанси.
— Нямаше пари в сметката ли?
— Нищо съществено.
— Може ли да бъдете малко по-конкретен, господине?
— И аз бих искал, достатъчно е да ви кажа, че бях подведен да очаквам неща, които така и не се случиха.
— Казала ви е, че ще инвестира големи суми, а не го е направила?
— Е… Не знам доколко мога да ви разкрия банковата тайна. Шефът ми също не е сигурен какви са правилата. Преди не сме имали работа с убийство. Постоянно се случва някой клиент да почине, да се занимаваме с нотариуси, да даваме сведения на кадастъра, но това… достатъчно е да ви кажа, че госпожица Боулингър е идвала само веднъж в офиса ми, и то за да попълни формулярите и да си открие сметка.
— И с каква сума я откри? — попита Петра.
— Е… не искам да прекрачвам границата… достатъчно е да ви кажа, че беше минимална.
Петра почака.
— Хиляда долара — каза Гадумиян. — Колкото да започнем.
— Игра на борсата?
Брокерът се разсмя.
— Плановете на госпожица Боулингър бяха да си открие значителна сметка за ценни книжа. Не би могла да избере по-подходящ момент — сигурен съм, че знаете колко добре напоследък върви пазарът. Но така и не послуша съветите ми и хилядата долара останаха във валутна сметка и й носеха по четири процента.
— Колко каза, че ще инвестира?
— Не е казвала, само намекна. Останах с впечатлението, че сумата ще е значителна.
— Шестцифрена?
— Спомена, че искала да постигне финансова независимост.
— Кой ви я препоръча?
— Хмм… Предполагам, че сама се е обадила. Да, сигурен съм, че беше така. Едно хладно обаждане за наша сметка. — Той пак се засмя.
— Но така и не направи, каквото беше решила.
— Не. Опитвах се да се свържа с нея. Достатъчно е да ви кажа, че бях разочарован.
Финансова независимост. Да не би Лиза да е очаквала тежки времена? Или просто с приближаването към трийсетте е решила да стане сериозна и да инвестира месечните издръжки на Рамзи, а да живее от заплатата си на монтажистка? Осемдесетте бона на година щяха да натрупат печалба.
Но намаляването на тази сума може би е объркало инвестиционните планове на Лиза.
Да не би Рамзи да се е отметнал, след като Лиза е започнала работа, да я е заплашил, че ще се обърне към съда и тя затова да не е изпълнила намеренията си?
Или може би е нещо по-елементарно: просто си е намерила друг брокер?
Едва ли. Защо тогава ще остави хилядата долара при Гадумиян?
Дали парите не бяха част от проблемите между съпрузите Рамзи?
Пари и извратени страсти — нямаше по-добър мотив за убийство.
Прекара още един час на телефона. Разговаря със служители в щатския архив и най-накрая откри оригинала от постановлението за развод на Рамзи. Разтрогването на брака беше отпреди малко повече от пет месеца. На пръв поглед нямаше усложнения, нямаше искове за увеличаване на издръжката, така че ако Рамзи се е отметнал, не го е направил официално.