После й предадоха съобщение да се обади в отдела за анализ на отпечатъците от пръсти в централата, бележката беше анонимна.
Цивилната служителка там каза:
— Ще ви свържа с офицер Портуайн.
Знаеше името, но не го свързваше с лице. Портуайн беше един от специалистите по отпечатъци от пръсти. Беше виждала подписа му под докладите.
Той имаше писклив глас и й предаде сухо и кратко съобщение.
— Благодаря, че се обадихте. Това може да е или грандиозен гаф, или нещо интересно. Надявам се да ми кажете кое от двете.
— Какво има? — попита Петра.
— Изпратихте ни материали за местопрестъплението на убийството на Лиза Боулингър-Рамзи — обвивка от храна и книга. Снехме многобройни отпечатъци, по размера съдим, че са най-вероятно на жена, но нямаме съответствие в картотеката. Тъкмо се канех да пиша доклад за това, когато получих нови веществени доказателства, както ми казаха, от друг случай: влизане с взлом на „Норт Гардън“, отпечатъци от кухненски нож и опаковки на храна. Имах малко свободно време, затова ги проверих и се оказа, че съвпадат с вашите. Това, което искам да знам, е дали не е станал някакъв гаф с номерата на доказателствата, дали не сте объркали формулярите? Защото е странно, идват две пратки от Холивуд, една след друга, и те са с едни и същи отпечатъци. Направо се побъркахме, докато направим каталога миналата година. И въпреки че внимаваме, знаете колко много работа минава през ръцете ни. Проверихме всичко при нас, което означава, че ако е станало объркване, то е при вас, а не тук.
Как можеше човек да говори толкова бързо? Петра изтърпя тирадата, забивайки нокти в дланта си.
— Кога е станало взломното проникване? — попита тя.
— Снощи. Шеста кола го пое и го предаде на един от вашите детективи — У. Б. Фурние.
Петра хвърли поглед към бюрото на Уил. Беше си тръгнал.
— От какви опаковки от храни свалихте отпечатъците?
— Пластмасова бутилка от портокалов сок, отпечатъците бяха на хартиения етикет. И от един ананас — това беше любопитно, никога преди не съм виждал отпечатъци по ананас. Чакат се още проби, тук пише, че са свалени със самозалепваща лента от тръбите от неръждаема стомана в банята и от шампоана, също на лента… май че и от хладилник, да, от хладилника. Прилича ми на кухненска кражба. Е, какво ще кажете?
— Нищо не знам за взломното проникване. От случая „Рамзи“ ви изпратихме само обвивката от храна и дрехите на жертвата.
— Искате да кажете, че другите проби не са ваши?
— Точно това ви казвам — отвърна Петра.
Портуайн подсвирна.
— Едни и същи отпечатъци от две различни пратки, от две различни местопрестъпления.
— Така изглежда — каза Петра. Сърцето й заби. — Материалът от случая „Рамзи“ още ли е при вас? По-точно книгата.
— Не, вчера го изпратих в архива за веществени доказателства точно в седемнайсет часа, но съм запазил копия от отпечатъците. Много са ясни, затова забелязах и съответствието.
— Добре, благодаря.
— За нищо — каза Портуайн злобно. — Поне разбрах, че не е станал гаф.
Остави на Уил Фурние съобщение да й се обади. Все още нямаше вест от Стю, а той не си бе взел мобилния телефон.
Като стигна до централното управление, мина усмихната по паркинга за служители и тръгна нагоре към залата за веществени доказателства на третия етаж, където попълни молба да й дадат каталога. Портиерката на залата беше изрусена чернокожа жена на име Сайпс, която, изглежда, не бе впечатлена от факта, че жертвата е Л. Боулингър-Рамзи и направи забележка на Петра, че не е написала четливо номера на случая. Петра го изтри и го написа наново, след което Сайпс изчезна из безкрайните редици от бежови метални полици. Върна се след десет минути и поклати глава.
— Този номер още не е заведен.
— Сигурна съм, че е — каза Петра. — От вчера. Офицер Портуайн от Отдела за анализ на отпечатъците го е изпратил вчера в пет следобед.
— Вчера ли? Защо не казахте веднага? Тези са на друго място.
Изминаха още петнайсет минути, преди Петра да получи плика с вещественото доказателство и разрешението на Сайпс да го отнесе.
Като се върна във форда, тя извади книгата: „Нашите президенти: Маршът на американската история“.
Клошарка с интереси в държавното управление и взломните прониквания. Влиза в хорските къщи и краде храна? Най-вероятно е шизофреничка. Тя прелисти страниците, търсеше бележки в полетата, някоя забравена дреболия. Нищо. Беше забележително, че картата на книгата все още си стоеше в специалния джоб.