— Само дето крадеше книги.
Солис пак прехапа устни.
— Да. Е, знам, че трябваше да кажа на някого, но той ги връщаше, никакви щети не са нанесени.
— Защо не му предложихте да му издадете карта?
— За това има нужда от документ за самоличност и подпис на родител, а той очевидно беше дете от улицата. Познах по дрехите — опитваше се да изглежда добре, мокреше си косата и я решеше, но дрехите му бяха стари и измачкани, по тях имаше дупки, също и по обувките му. И беше все с едни и същи дрехи. Косата му беше дълга и висеше над очите му. Изглежда, доста време не се беше подстригвал. — Тя посегна назад, докосна собствените си коси и се усмихна. — Сигурно сме били сродни души. Моля ви, детектив, кажете ми дали не му се е случило нещо?
— Възможно е да е станал свидетел на нещо. Какво друго можете да ми кажете за него?
— Дребен, слаб, с фини черти, брадичката му е малко издадена. Бледа кожа, като на анемично дете или нещо подобно. Косата му е светлокафява. Права. Не съм сигурна за очите — мисля, че са сини. Понякога походката му е изправена, но понякога се прегърбва. Като малък старец. Гледа като възрастен. Сигурна съм, че сте го забелязали при децата от улицата.
— Говорили ли сте някога с него?
— Само веднъж, в началото, отидох при него и го попитах дали мога да му помогна с нещо. Той поклати глава и заби поглед в масата. Погледът му беше уплашен. Оставих го на мира.
— Дете от улицата.
— Последната година в колежа работех като доброволка в приют, а той ми напомняше за децата, които видях там — не че те се интересуваха от книги. Само какви неща четеше! Биографии, естествена история, държавно управление, а тази за президентите му беше любимата. Искам да кажа, че това е дете, което обществото по някакъв начин е наранило, а то все още вярва в системата. Не мислите ли, че това е забележително? Трябва да е надарено дете. Не можех да го издам — нужно ли е наставничката ми да знае?
Петра се усмихна и поклати глава.
— Реших, че най-добрият начин, по който мога да му помогна, е да го оставя да ползва библиотеката така, както иска — каза Магда Солис. — Той връщаше всичко. Освен книгата за президентите. Къде я намерихте?
— Наблизо — каза Петра и Солис не настоя за повече подробности. — Откога идва в библиотеката?
— Два-три месеца.
— Всяка седмица ли?
— Два или три пъти седмично. Винаги следобед. Пристига към два и остава до четири-пет. Чудех се дали не е избрал това време, защото тогава повечето деца не са на училище и така би правил по-малко впечатление.
— Съобразителна сте — каза Петра.
Библиотекарката се изчерви.
— Може би напълно греша за него. Може да е някое богаташко момче от „Лос Фелиз“, което просто обича да се държи странно.
— Кога го видяхте за последен път, госпожице Солис?
— Я да видим… преди няколко дни. Миналата седмица. Трябва да е било миналия петък. Да, в петък. Чете голяма купчина списания „Нешънъл Джиографик“ и „Смитсонианс“, нищо не взе.
Миналата седмица преди убийството на Лиза. Оттогава не се е връщал.
Дете. Живее в парка. Чете в тъмното — как? С фенерче? Едно от задължителните оръдия за оцеляване на децата от улицата.
От паркинга в парка „Грифит“ до обраната къща на „Норт Гардън“ имаше цели четири-пет мили. Сигурно пътува на запад, но защо? Това дете се бе установило, имаше си навици, не беше скитник.
Да не се е уплашил? Защото е видял нещо?
— Не искам да го излагам на опасност — каза библиотекарката.
— Точно обратното, госпожице Солис. Ако го намеря, ще съм сигурна, че е избегнал опасността. — Солис кимна, искаше й се да вярва, че е така. Очите на жената бяха насинени. Сродни души — дали нямаше предвид нещо повече от дългата коса?
— Благодаря ви за помощта — каза Петра.
— Сигурна ли сте, че не е… пострадал?
Снощи е бил добре. Влязъл е в онази къща и е разрязал един ананас.
— Добре е, но наистина трябва да го открия. Може би вие ще ми помогнете.
— Казах ви всичко, което знам.
Петра извади бележника си и молив номер 3.
— Рисувам по малко. Да видим дали няма да стигнем до нещо.
32.
„Изнасилвач! Полиция!“
Защо викат така? Навличам си дрехите. Виковете заглъхват надалеч, открехвам вратата, оглеждам се, не виждам нищо и побягвам през задния вход.