— Да бе — каза Стю. Гласът му беше дрезгав. Никога не го бе виждала толкова ядосан.
Какво толкова беше станало? Тя винаги се шегуваше с него за религия. Преди тя да може да каже нещо, той се изправи и закопча сакото си.
— Добре, да отидем да кажем на Шолкопф.
Пак й обърна гръб. Откакто беше влязъл с танцова стъпка в стаята, погледите им не се бяха срещнали нито веднъж.
— Ще го направим по-късно — каза Петра. — Имам да прегледам едни книжа…
Той внезапно се извърна.
— Има ли някакъв проблем да го направим, както е по устав, Петра? Той ясно ни каза, че иска да го държим в течение, а сега има какво да му кажем.
Тръгна към вратата, а когато се изравни с него, Петра му прошепна:
— Какво, по дяволите, става?
— Нищо не става. Ще отидем да съобщим на Шолкопф.
— Не за това. Какво става с теб?
Той продължи да върви, без да отговаря.
— По дяволите, Бишъп, държиш се като пълен глупак!
Той спря и стисна челюстите си. Ръцете му бяха свити в юмрук. Никога преди не го беше ругала. Приготви се за избухване. Това щеше да е интересно.
Вместо това, лицето му се отпусна.
— По дяволите! Може и да си права.
В кабинета на Шолкопф и двамата спазваха ледено мълчание.
Капитанът погледна рисунката и я остави на бюрото си.
— Ти ли я направи, Барби? Скрит талант… Може би трябва да пенсионираме Харолд.
Той се облегна на стола и качи крака на бюрото. Нови обувки, италиански, подметките бяха още черни.
— Не е бомба, но може би сме на път да открием нещо. — Откъсна рисунката от бележника на Петра. — Говорете с полицаите от детския отдел, вижте дали някой не познава това дете. Проверете и в приютите, църковните настоятелства, социалните служби — всички, които днес се занимават с избягали деца. Ще направя копие за „Връзки с обществеността“.
— Връзки с обществеността? Ще го изнесеш в пресата?
— Имаш ли по-добър начин да го разпространим?
— Сигурни ли сме, че искаме да го разпространим веднага?
— Че защо не, по дяволите?
— Когато намерихме книгата, ти реши, че уликата е слаба, подчерта колко е невероятно някой да чете на тъмно. Така че каква е вероятността момчето да е видяло нещо? Но ако покажем на света как изглежда и той наистина се окаже някое момче от улиците на Холивуд, можем да възбудим панически лов. Освен това, ако убиецът познава Холивуд, може пръв да стигне до него…
— Не вярвам — каза Шолкопф. — Майчински инстинкти. — Краката му докоснаха пода. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще се изплюе. — Искаш ли да разкриеш убийството, или ще се правиш на майка на някакъв малък беглец?
Гневът преряза Петра. Един спокоен глас, който можеше и да е нейният, каза:
— Искам да бъда внимателна, господине. Още повече, ако той е свидетел…
Шолкопф я прекъсна с махване на ръка:
— Говориш за убиеца, сякаш е някаква абстракция. Става въпрос за шибания Рамзи. Искаш да ми кажеш, че той ще открие избягалото момче преди нас? Я стига! Чуй какво ще ти кажа, Барби, ако се тревожиш за благоденствието на момчето, не изпускай от очи Рамзи. Това може дори да ни помогне: той тръгва след детето, ние го спипваме, точно като по телевизията. — Смехът на Шолкопф прозвуча метално. — Да, това определено е част от задълженията ти. Следи Рамзи. Кой знае, може да станеш и герой.
Дробовете на Петра бяха като дървени. Опита се да поеме въздух, като се стараеше да не си личи, че това й коства някакво усилие.
— Значи ще използваме момчето като примамка — каза Стю.
Петра усети, че сега говореше бащата на шест деца.
— И ти ли? — каза Шолкопф. — Търсим потенциален свидетел на убийство. Господи, не мога да повярвам, че споря с вас. За какво, по дяволите, си говорим, откакто започнахме случая? Да бъдем внимателни. Какво, по дяволите, си мислите, че ще се случи на детето, ако точно то е нашият свидетел, а ние не направим никакво усилие да го намерим? Не ми губете повече времето. Вие двамата открихте тази следа, сега вървете по нея!
— Добре — каза Стю. — Но ако Петра прекарва времето си в следене, няма да има кой да…
— Струва ми се, че не стават много други неща по този случай…
— Всъщност има още нещо — по търсенето на подобни случаи, което ни разпореди. — Стю му каза за Илзе Егерман и издирването на Карлхайнц Лаукх.
Шолкопф прикри изненадата си с доволна усмивка.