— Е… ето. Добре де, имате нужда от още мъже — о, извинете, от хора. Кажи на Фурние, че и той работи по този случай. И без това вече се е заел с хлапето — страшния зъл крадец. И тримата се хващайте сериозно на работа. Поне да опазим улиците от обирджии на хладилници.
— А какво да правя с другите си случаи? — попита Фурние.
— Питай него — каза Стю. — Ти се оплакваше, че за теб не остава слава. Ето ти възможност.
— Да бе, аз съм Защитникът на ананасите. Добре, как ще си разпределим задачите?
— Аз трябва да държа под око Рамзи — каза Петра. — Вече го разпитах, така че има повод да му се обаждам пак. Но няма да стане, ако си мислите, че ще вися пред портите на ранчото Хейвън по цял ден.
— Не те виня — каза Фурние. Поглади с длан обръснатата си глава.
Тя го познаваше бегло, нямаше нищо против него. Стю казваше, че е умен. Надяваше се да е така. Трябваше бързо да навакса.
Зае се с това. Фурние си водеше бележки. Стю пак изглеждаше разсеян.
Накрая се споразумяха Петра да намери Естрела Флорес и Грег Балч и вероятно пак да се пробва с Рамзи, Стю продължава със случая „Егерман“, а Фурние се свързва с детския отдел на Холивудската полиция, с местните приюти и се опитва да открие момчето из свърталищата на клошарите.
Преди Петра да завърши речта си, Стю стана и излезе.
— Добре ли е? — попита Фурние.
— Само е малко уморен — каза Петра. — Много му дойде.
Тя се върна на бюрото си и се обади във всички отдели за изчезнали хора в поделения на полицията в Лос Анджелис. Разбра за няколко Флорес, но нито една Естрела. Записа си имената на две, които бяха на близка възраст — Имелда, на шейсет и три, от Източен Лос Анджелис, и Дорис, петдесет и девет годишна, от Мар Виста, обади се на семействата им, но никакъв резултат.
Същото и в местните участъци. А сега какво? Дали Флорес не се бе върнала в родината си? Къде беше това? Мексико? Ел Салвадор? Тогава си спомни какво й каза Рамзи. Грег Балч наел новата прислужница, значи сигурно той е намерил и Естрела.
Още един повод да си поговори със стария Грег. Но първо дължеше едно обаждане на Рон Банкс, за да му съобщи, че побоят е станал извън района на Лос Анджелис. Той си беше на бюрото и каза:
— О, здрасти! Не ти се обадих, защото още не съм открил никакви оплаквания.
— Няма и да откриеш — каза тя. — Току-що установих, че Рамзи има друга къща в Монтесито, Рон. Побоят е станал там. — Още нещо, което трябваше да свърши: да проследи този инцидент…
— О, добре — каза Банкс. — Това е за полицаите от Карпентерия. — Прочисти гърлото си. — Виж, за онзи път, когато те поканих да излезем. Нямах предвид да те притискам. Последното нещо, от което се нуждаеш, е някой да те разсейва…
— Няма нищо, Рон.
— Много мило, че го казваш, но…
— Всичко е наред, Рон. Наистина.
— Беше непрофесионално. Извинението ми е, че съм разведен само от една година и още не съм добър в тези неща и…
— Хайде да се видим — каза тя, беше й трудно да повярва, че го произнесе.
Мълчание.
— Сигурна ли си? Искам да кажа… страхотно, с удоволствие. Ти кажи кога.
— Какво ще кажеш за тази вечер? Къде живееш?
— „Гранада Хилс“, но ще дойда от центъра, така че няма значение.
— Обичаш ли деликатеси?
— Всичко обичам.
— Какво ще кажеш за „Катц“ на „Феърфакс“? Да речем, в осем.
— Страхотно! — Той почти изпя последната дума.
Ето как можеше да въздейства на хората!
34.
Небето е обсипано със звезди. Океанът реве по-силно от животните в зоологическата градина.
На плажа съм, под кея, мирише на катран и сол, студено ми е, въпреки че съм увит в черен найлон.
Навсякъде около мен има само мокър пясък, но аз намерих едно място под тези големи, дебели колони, които крепят кея. Не мога да заспя, защото гледам и слушам как вълните прииждат и се оттеглят, но и без това не се чувствам уморен. Океанът е черен като найлона, лунната светлина се разпада на малки точици по повърхността и чертае коса линия по водата. Студено е, много по-студено, отколкото в парка. Ако остана тук, ще ми трябва истинско одеяло.
Преди малко някакъв приведен човек мина по пясъка близо до водата. Само един човек на празния плаж, а и по начина, по който вървеше, като си пляскаше с ръце, скачаше нагоре-надолу през няколко секунди, разбрах, че е луд.