Но в седалището на „Плейърс Мениджмънт“ нямаше нищо авангардно. Компанията се помещаваше в мрачна двуетажна кутийка с цвят на мляко с кафе, навътре от улицата, с паркинг отпред. През асфалта бяха пробили плевели, канализацията беше износена, гипсовите ъгли бяха очукани. Х. Картър Рамзи не беше добър стопанин.
Черният лексус на Балч беше единствената кола на паркинга. Значи беше на работа, а не вдигаше телефона — нареждане от шефа да обезкуражи пресата? Надникна в колата. Беше празна.
Две фирми бяха взели под наем първия етаж на шоколадовата постройка с формата на куб, туристическа агенция под зеления флаг на Ливан, която рекламираше полети с отстъпка до Средния изток, и склад на едро за козметика. И двете бяха затворени.
Ръждясващите стъпала от дясната страна водеха към циментирана пътека, а трите сиво-жълти врати се нуждаеха от боядисване. В офис А се помещаваше „Изи Констракшън Инк“, в Б се бе разположило нещо, наречено „Ла Дарси, премахване на косми“, а отзад бе скатана „Плейърс Мениджмънт“. На западната стена нямаше прозорци. Потискащо.
Тя почука, никакъв отговор, пак почука и Балч отвори.
Носеше черно кадифено яке с цип и бели кантове и изглеждаше искрено изненадан, че я вижда. Странно. Рамзи трябва да му се е обадил. Може би и той беше актьор.
— Здрасти. — Балч протегна отпуснатата си ръка. — Влезте. Детектив Конърс, нали така?
— Конър.
Той я изчака да влезе. Офисът се състоеше от две ниски стаи, свързани с врата, която сега беше отворена. Задното помещение изглеждаше по-просторно и разхвърляно. Купчини книжа навсякъде по евтиния зелен килим, опаковки от храна за вкъщи. Предната стая беше мебелирана с боядисан с варак диван и прашно дъбово бюро, отрупано с още книжа. Крещящо нашарен фурнир, имитация на палисандрово дърво, облицоваше стените, покрити със снимки, повечето черно-бели, от тези, които можеш да видиш в обществените перални в града — широки ретуширани усмивки на звезди и отминали величия, спорни автографи.
Но всички те изобразяваха само една знаменитост. Рамзи като каубой, полицай, воин, римски центурион. Особено нелепа беше фотографията на младия Х. Карт, пременен като извънземен — надянал прилепнал по тялото костюм от изкуствена материя с преувеличени гръдни плочки, а от типичната за шейсетте тупирана прическа стърчаха гумени антени. Нямаше мустаци, широка-широка усмивка, тип „Дай ми роля“. Далечна прилика с Шон Конъри. Някога е бил красавец.
Цветна снимка високо на стената показваше Рамзи десетилетия по-късно, облечен в елегантно спортно сако, поло блуза, имаше безмилостно изражение и бе заел поза като в екшън с 9-милиметров пистолет в ръка. Дак Прайс: „Отмъстителят“. Трябва най-накрая да гледа проклетия сериал.
Канеше се да влезе в задния офис, когато забеляза нещо, което потвърди хипотезата й, че Балч играе роля. Ниско на стената, наполовина скрит от бюрото. Второстепенният герой в изложбата — и тя бе готова да се обзаложи, че това не е случайно.
Балч на двайсет и няколко. И той не е изглеждал зле тогава. Цели петнайсет килограма по-лек, изрусяла от слънцето коса, добре очертани мускули, като герой от някой плажен филм, който гледаше за забавление — като Таб Хънтър или Трой Донахю.
Но дори и като млад бизнес мениджърът имаше тъпа сервилна усмивка, която му пречеше да изглежда като звезда.
— Антики — каза Балч, звучеше притеснен. — Нали знаете, че човек остарява, когато престане да се разпознава на снимките.
— Значи и вие сте били актьор.
— Не точно. Трябва да сваля това. — Якето обгръщаше плътно търбуха му и бе провиснало отзад.
Сега можеше да го разгледа по-добре и тя видя, че в рядката му прилепнала коса се преплитаха руси и бели нишки. Под тях прозираше розовото му теме.
— Да ви донеса ли кафе? — И той посочи към задния офис, застана на вратата и й направи път да влезе.
— Не, благодаря. — Тя пристъпи вътре.
Най-накрая два прозореца, но покрити с плюшени пердета с цвят на стара вестникарска хартия. Нямаше естествено осветление, а единствената настолна лампа, която Балч бе запалил, не успяваше да пробие мрака.
Бъркотията беше грандиозна — книжа по пода, столове, струпани около друго евтино бюро, но по-голямо, в Г-образна форма. Счетоводни книги, наръчници по данъците, фирмени проспекти, формуляри. На късата страна на бюрото имаше бяла пластмасова кафемашина, напръскана с кафяво. Кутия от „Кентъки Фрайд Чикън“ в ъгъла, дъното на отворения капак беше изцапано с мазнина. Виждаше се панираното пиле.