Сем. Кипарисови — Cupressaceae
Описание. Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м (прил. 86). Листата са 1 — 1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени, отгоре плитко жлебовидни, с белезникава ивица, отдолу с тъп тръбен ръб, разположен в прешлени по 3. Месестите шишарки — галбулите, наричани неправилно „плодчета“, са кълбовидни, синкавочервени, покрити с белезникав, восъчен налеп, 5–9 мм в диаметър, с по 3 сивокафяви семена. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.
Разпространение. Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се галбулите (Galbulae Juniperi, Baccae Juniperi, Fructus Juniperi)
Химичен състав. Съдържат 0,5 — 2% етерично масло, 30% инвертна захар, горчиви гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, смоли, восъци и др. В състава на етеричното масло влизат терпените а-пинен камфен, кариофилен и др.; двупръстенният сесквитерпен кадинен, сесквитерпеновият алкохол юниперол. Специфичното диуретично действие се дължи на съединенията терпениол-4 и юнен.
Действие. Диуретично, пртивовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо.
Приложение. Билката се използува като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Тя влиз в състава на много билкови чаеве с диуретично действие. Прилага се при болкив ставите (най-често при хроничен ревматизъм с болки и отоци), при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 см³ вода. След 3 часа се прецежда и се изпива за един ден. Може да се използува и отвара от 100 г билка с 400 см³ вода, която след прецеждане се прибавя към 100 см³ захарен сироп. Приема се по 1 чаена лъжичка преди ядене. При ревматизъм към водата за баня се прибавя отвара от 200 г дрога в 1 л вода. При кожни обриви се предлага консумирането на няколко плодчета дневно. (Започва се с 5. Количеството им са увеличава с едно всеки ден до 15 дневно. След това всеки ден се намалява с едно до 5 плодчета дневно).
Ветрогон — Eryngiiim campestre L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbeliiferae)
Описание. Многогодишно бодливо тревисто растение (прил. 85) с дълъг вре-теновиден корен, проникващ в почвата до 1 м и повече. Стъблото е 30–70 см високо, сивозелено, в зоната на съцветието силно разклонено. Листата са кожести, белезникаво сивозелени от двете страни с ясно изпъкнало бледожълто мрежесто жилкуване, бодливо назъбени; приосновните са дълбоко пересто наделени с 10–20 см дълги дръжки и бодливо напилени дялове; стъбловите са с къси дръжки или приседнали, стъблообхващащи, с бодливо назъбени влагалища. Цветовете са бели или белезникави, събрани в сбити яйцевидно сферични главички с обвивка от линейно ланцетни бодливо назъбени листчета. Цъфти юли—август.
Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места, из пасища и сухи ливади, по синури, край пътища и жп линии и като плевел в окопни култури, овощни градини и лозя. Среща се от морското равнище докъм 900 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се коренът (Radix Eryngii).
Химичен състав. Съдържа тритерпенови сапонини, етерично масло, малко дъбилни вещества, органични киселини и др.
Действие и приложение. Билката се използува при камъни и пясък в бъбреците, трудно уриниране и други бъбречни заболявания. Освен диуретично действие дрогата има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което позволява употребата й при колики от различно естество, задръжка на газове, коклюш, възпаление на жлъчните пътища и др. По-рядко се прилага за лечение на анемия като тонизиращо матката средство, за засилване на менструацията и др.
Начин на употреба. Прилага се пресен сок от корени или запарка, приготвена от 1–2 чаени лъжички оситнен корен на 250 см³ вода. Запарката се изпива на 3 пъти за 1 ден.
Бяла бреза — Betula pendusa Roth (В. alba L В. verrucosa Ehrh.)
Сем. Брезови — Betulaceae
Описание. Високо до 25 м дърво или храст до 2–3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици (прил. 89). Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските — къси, изправени, цилиндрични, 2–4 см дьлги и 8–10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.