Разпространение. Расте из горите, сечищата и по скалистите места — в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Betulae), листните пъпки (Gemmae Betulae) и кората (Cortex Betulae). Листата се събират през юни—септември, когато напълно са развити. Пъпките и кората — през април—май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.
Химичен състав. В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапо-нини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноид-ните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корите съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.
Действие и приложение. Дрогата се използува широко при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести и др. В научната медицина се прилага от края на XIX в., когато беше потвърдено пикочогонното действие на листата от бяла бреза при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чаеве. За разлика от някои други растения с диуретично действие (хвойна, хвощ и др.) те не оказват местно дразнещо действие и могат да се прилагат внимателно при стари хора и при остри възпаления на пикочните пътища.
Използува се запарка или отвара от листата при бъбречни заболявания, отоци, ревматизъм. При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани пресни листа. Брезовите пъпки се използуват при същите заболявания, като оказват по-силен ефект от листата. Запарката от листа се прилага и при кожни болести — екземи, лишеи, обриви и др., при спазми и болки в стомаха, при атеросклероза и др. Пресният сок от растението се използува като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др. Брезовият катран се използува при лечението на редица кожни болести.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа на 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 ден. Може да се направи и отвара. Преди да се пият отварата и запарката, понеже са силно кисели, трябва леко да се алкализират, като им се прибави малко сода за хляб.
Полски хвощ — Eqiiisetum arvense L.
Сем. Хвощови — Equisetaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 94) с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, безхлорофилно и на върха завършва със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили, по ръба на които се развиват спорангиите. След разсейване на спорите пролетното стъбло отмира и от коренището се раз-звива лятното стъбло, което е зелено, начленено и силно разклонено, до 40–50 см високо. Разклоненията на лятното стъбло са също начленени и разположени в прешлени. Листата са силно редуцирани и сраснали по 6–12 във влагалищни тръбици, разположени във възлите.
Разпространение. Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се лятното зелено стъбло (Herba Equiseti), отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни! Смесва се най-често с блатния хвощ — Equisetum palustre L. който се образува два вида стъбла, а спороносните класчета се развиват на върха на зелени разклонени стъбла.
Химичен състав. Съдържа стероидния сапонин еквисетепин; флавонови и флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина и апигенина; 6 — 10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода. Установени са и алкалоиди, производни на пиридина, между които никотин и палустрин, а също и фенолни киселини.
Действие. Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминерализиращо.
Приложение. Билката се използува най-често при хронични бъбречни заболявания (особено при пясък и камъни в бъбреците), при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявалия, чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции (с кървава диария), главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи и др. На билката се приписка способността да засилва защитните сили на организма.