Разпространение. Отглежда се в градините из цялата страна. Произхожда от Средиземноморската област.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодчетата (Fructus Petroseiini), листата (Folia Petroselini) и корените (Radix Petroselini)
Химичен състав. Плодовете съдържат 2–7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин — токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С, 8,26 мг% каротен и др. Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди — апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилеин.
Действие. Апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и маточно.
Приложение. Още старите римляни са прилагали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. С такава цел и сега се използуват плодчетата, стръковете и сокът от растението. При фармакологичното проучване на апиола е потвърдена способността му да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и на пикочния мехур, и да предизвиква нахлуване на кръв в тези органи.
Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация (регулира кръвотечението и премахва болката). Дрогата не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода. Сокът от листата на магданоза се използува външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне“ на млякото след прекъсване на кърменето и др.
Начин на употреба. Препоръчва се извлек от 1/2 чаена лъжичка плодчета да магданоз, накиснати за 8 часа в 250 см³ вода, който се изпива за 1 ден. Прилага се и запарка от 4 чаени лъжички корени на 1/2 л вряща вода, която се прецежда след 15 мин и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясното растение в доза 100–150 г.
Пача трева — Polygonum avicuiare (L.) L.
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание. Едногодишно растение (прил. 97) с изправени, възходящи или по-легнали гъсто облистени стъбла, 20–60 см дълги. Листата са последователни, приседнали или с къси дръжки, елипсовидни или яйцевидно ланцетни до продълговато ланцетни, целокрайни, В основата на листата се намира ципесто влагалище — охреа. Цветовете са бели, розови или червени, разположени по един или по 2–5 в пазвите на листата. Околоцветникът е петделен. Тичинките са 8. Плодът е тъмнокафяво до почти черно, матово, с грапава повърхност тристенно орехче. Цъфти май—октомври.
Разпространение. Среща се предимно като рудерално растение по тревисти места, край пътища и огради, из дворове и градини, а също като плевел из посеви и окопни култури до 1200 м надморска височина в цяла България.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Polygoni avicuiaris).
Химичен състав. Съдържа силикати, от които малка част са разтворими във вода, флавоноиди (авикуларин, кверцетин и хиперозид), фенолни киселини (кафена, р-кумарова, хлорогенова и галова), дъбилни вещества, следи от антрахинонови гликозиди, производни на емодина, смолисти и слузни вещества, аскорбинова киселина, каротен, захари и др.
Действие. Запичащо, кръвоспиращо, пикочогоннно.
Приложение. При пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, Препоръчва се при кръвотечения от стомаха, червата, матката и др. (например при язва, кървава диария, изобилна менструация), По-рядко се употребява при хемороиди, бяло течение у жените, глисти, отоци, сърдечни заболявания и др.
Местно се използува като ускоряващо и подпомагащо заздравяването на рани средство.
Начин на употреба. Прави се запарка от 2–3 чаени лъжички трева (за предпочитане прясна) с 1/2 л вряща вода. Изпива се за 1 ден.
Забележка. Билката не трябва да се прилага при възпаление на бъбреците, тъй като съдържащите се в нея силикати имат силно дразнещо действие.
Селим — Levisticuin officinale Koch
Сем. Сенникоцветни — Aplaceae (UmbeSIilerae)
Описание. Многогодишно тревисто растение с жълтокафяв, месест, вретено-виден корен и голо, кухо, до 2 м високо стъбло. Листата са сложни, перести, с широко ромбични, дълбоко назъбени дялове. Цветовете см бледожълти, събрани в сложни сенници с 6–12 главни лъча и обвивка от много листчета. Плодовете са жълтокафяви, елипсоидни, с ципесто крилати ръбове, разпадащи се на две половинки. Цъфти през лятото.