Разпространение. Култивира се, из градините. Произхожда от Западна Азия.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Levistici).
Химичен състав. Съдържа до 1% етерично масло, основен компонент на което са фталиди (70%), между която n-бутилофталид. Освен това в дрогата са установени кумарините псорален и бергаптен, фенолни киселини — кафена, хлорогенова и др.
Действие и приложение. Корените имат пикочогонно действие и се използуват при отоци от бъбречен и сърдечен произход. Те засилват жлъчната секреция и намират приложение за възбуждане на апетита, за стимулиране секрецията на храносмилателни сокове и за успокояване на чревни колики и болки. Препоръчват се и при закъсняваща менструация, подагра, ревматизъм, кожни обриви и бавно заздравяващи рани. Корените и листата на растението се използуват като подправка.
Начин на употреба. Приготвя се запарка със 1 чаена лъжичка стрита кора от корените или цели корени на 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 денонощие. При кожни заболявания запарката се прибавя към водата за къпане.
Шипка — Rosa canina L.
Сем. Розоцветни — Rоsасеае
Описание. Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди, бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Листата са нечифтоперести, с 5–7 яйцевидни, обратно яйцевидни или елипсовидни, 1,5–4 см дълги и 1–2 см широки, напилени листчета. Цветовете са розови или бели 4–6 см в диаметър, единични или събрани на групи по 3–5. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките — многобройни. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервения яйцевиден до сферичен несъщински плод(шипка). Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.
Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините от морското равнище докъм 2000 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се шипките (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati).
Химичен състав. Съдържат витамин С, който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Освен витамин С съдържат каротен, витамин B2, К1 и Р, захари, пектинови вещества, органични киселини (лимонена и ябълчна). В семената се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е.
Действие. С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действуват диуретично.
Приложение. Шипките се използуват при авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване и др.) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата. Прилагат се при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести. Препоръчват се и като диуретично и про-тивовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.
Начин на употреба. Използуват се плодчетата в прясно състоя-ние и изсушени, очистени от семената под формата на „люспи“, които запазват витаминното си съдържание през цялата зима. Най-добре е да се консумират без преработка, за да не се намалява съдържанието на витамин С в тях. Може да се използува и отвара от 1 супена лъжица шипки с 250 см³ вода, която се пие като чай. Употребява се и т. нар. „шипково вино“ (1/2 кг шипки с 4–5 л вода и 1/2 кг захар се държат до печката при често разклащане. След една седмица се прецежда и се пие вместо вода).
Лазаркиня — Asperula odorata L.
Сем. Брошови — Rubiaceae
Описание. Тревисто многогодишно растение (прил. 90) с изправено, гладко, четиририрбесто, неразклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са елипсовидни ланцетни със заострен връх, разположени прешленовидно по 8 в горната част на стъблото и по 6 в долната. Цветовете са дребни, бели, фуниевидни, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия; чашката е неразвита, венчето е четирилистно и тичинките са 4. Плодът е сух, покрит с твърди кукести четинки. Цъфти през април—май.