Мечо грозде — Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.
Сем. Пиренови — Ericaceae
Описание. Вечнозелено пълзящо храстче (прил. 98) с приповдигатщи се крайни разклонения. Стъблата са до 150 см дълги, гъсто облистени. Листата са последователни, с къси дръжки, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, с клиновидна ос-нова, кожести, целокрайни, с меки къдрави власинки по ръба, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени, с ясно изпъкнало мрежесто жилкуване. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са петделнн. Тичинките са 10. Плодът е яркочервен, кълбовиден, сухомесест, с 5–7 костилчици. Цъфти юни—юли.
Разпространение. Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса па иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Uvae-ursi).
Химичен състав. Съдържат фенолните гликозиди арбутин и металарбутин (около 10%), 20% дъбилни вещества (галотанини), галова и елагова киселина, флавонолови гликозиди (хиперин, изокверцитрин) и гликоозид на мирицетина, тритерпеновата урзолова киселина, която за първи път е била изолирана от листата на мечото грозде, откъдето идва названието и.
Действие и приложение. Листата на мечото грозде се прилагат отдавна при бъбречни заболявания. Опитно е потвърдено благоприятното действие на билката при тези заболявания — получава се успокояване на болката и изхвърляне на песъчинките от пикочните пътища. Използува се много често за дезинфекция на пикочните пътища предимно при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни. Билката е основна съставка на диуретичните чаеве.
Начин на употреба. Използува се отвара от билката, която се вари 5 мин. Ако се вари по-дълго, се извличат много танини, които дразнят лигавицата на храносмилателната система. Обикновено чаят се приготвя от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 нощ в 1/2 л студена вода. Сутринта извлекът се кипва за 5 мин, прецежда се и се приема по 1–2 супени лъжици 3–4 пъти дневно след ядене. Тъй като действието е по-силно при алкална урина, препоръчва се към отварата да се прибави 1 лъжичка сода бикарбонат.
Изсипливче — Herniaria glabra L. и Herniaria hirsuta L.
Сем. Карамфилови — Caryophyllaceae
Описание. Едногодишни, двегодишни или многогодишни тревисти растения, с полегнало, силно разклонено стъбло, дълго 10–20 см (прил. 99). Листата са срещуположни, приседнали, елипсовидни, целокрайни, с ципести прилистници. Цветовете са дребни, жълтозелени, разположени в групички по 5–12 в апазвите на листата. Стъблата и листата на Herniaria glabra L. са голи, светлозелени, а на Herniaria hirsuta L. са влакнести и сивозелени. Околоцветникът е прост, съставен от 5 свободни листчета. Плодът е разпуклива кутийка с едно семе. Цъфти от април до август.
Разпространение. Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмове на цялата страна.
Употребяема част. Използуват се надземните части. (Herba herniariae glabrae и Herba Herniariae hirsutae) Двата вида се берат, сушат и опаковат поотделно.
Химичен състав. Съдържа около 3 % тритерпенови сапонини, кумарините скополетин, умбелиферон и метилумбелиферон, наречен още херниарин; дъбилни вещества, флавоноидите рутин, кверцетин, изорамнетин и етерично масло.
Действие и приложение. Пикочогонно и успокояващо спазмите на гладката мускулатура средство. Най-често се използува при възпаление и пясък или камъни в бъбреците и пикочния мехур и порядко при отоци.
Начин на употреба. Прилага се запарка от 3 чаени лъжички ситно нарязани стръкове в 1/2 л вряща вода. След 15 мин запарката се прецежда и се изпива на порции за 1 ден.
Червена боровинка — Vaccinium vitis-idaea L.
Сем. Пиренови — Ericaceae
Описание. Вечнозелен малук полухраст (прил. 100), висок до 40 см, с изпра-вено стъбло. Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени с тъмни точици. Цветовете са звънчевидни, белдорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти през първата половина на лятото.
Разпространение. Расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Централна и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша.
Употребяема част. За лечебна цел се събират листата(Folia Vitis-idaea), които след изсушаване са овално елипсовидни, с подвит надолу) ръб и с тъмни точици (жлези) по долната повърхност. Събират се преди или по време на цъфтенето, като се отрязва с нож или сърп облистената надземна част, суши се, след което се отделят листата чрез изчукване. Да не се събират почервенели или почернели листа. При бране да не се смесва с мечото грозде, което има клиновидно стеснени към основата листа, без точици от долната страна.