Выбрать главу

Химичен състав. Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцитрин, хиперозид, изокверцитрин и др., урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин С. Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде, но са с по-ниско съдържание на арбутин.

Действие и приложение. Листата на червената боровинка се използуват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство.

Начин на употреба. Прилага се отвара от 3–4 чаени лъжички нарязани листа в 250 см³ вода, които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.

Жълт енчец (златна пръчица) — Solidago virgaurea L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с 20–60 см високо стъбло, раз-клонено само в горната част. Листата са последователни, приосновните са с дълги дръжки, елипсовидни, назъбени, а горните — ланцетни, с къси дръжки или приседнали. Цветните кошнички са групирани на върха на стъблото в сложно метличесто съцветие. Цветовете са жълти, перифериите са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са с хвърчилка от много реснички. Цъфти юли—септември.

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и скалисти места в равнините и планините из цялата страна до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се горните стъблови части с листата и кошничките (Herba Solidaginis virgaureae), събрани по време на цъфтеж.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, фла-воноиди, смоли, слузни вещества, витамин С и др.

Действие и приложение. Надземната част от растението се използува при заболявания на отделителната система — възпаления, пясък и камъни в бъбреците и мехура с албумин в урината. Прилага се и при отоци от различен произход, подагра, ревматизъм, ентероколити и др. Разчита се на болкоуспокояващото, противовъзпалителното и пикочогонното действие на билката. Растението намира приложение и външно при гнойни рани, циреи и други кожни възпаления.

Начин на употреба. Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 1/2 л вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Вишна — Primus cerasus L. (Cerasus vulgaris Mill.)

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание. Високо до 8 м дърво с широка корона. Леторастите отначало са светлозелени, по-късно червенокафяви. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато яйцевидни, 5–10 см дълги и 3–5 см широки, в основата клиновидни, на върха заострени, просто или двойно назъбени, отгоре голи, лъскави, отдолу матовозелени. Листните дръжки са без жлези или с 1–2 жлезички. Цветовете са бели. 2–3 см в диаметър, сьбрани по 2–4 в секниковидни съцветия в основата с дребни листа. Чашката и венчето са петлистни. Плодовете са сферични, червени, костилковн. Цъфти април—май.

Разпространение. Отглежда се из лозята, градините и дворовете в цялата страна до 1500 м надморска височина.

Упогребяема част. За лечебни цели се използуват дръжките на зрелите плодове (Stipites Cerasorum).

Химичен състав. Съдържат танини, флавоноиди, кумарини, органични киселини, захари и др.

Действие и приложение. Плодът и плодните дръжки се използуват като аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.

Начин на употреба. В народната медицина се използуват предимно плодните дръжки. От тях се приготвя запарка. Съществуват различни начини за получаване на запарката. Много приятен и с добро диуретично действие е извлекът, който се получава от 30 г вишневи дръжки, които се кипват в 1 л вода. С горещия извлек се заливат 1/2 кг вишни или нарязани ябълки (според сезона); 20 мин по-къско плодовете се пасират през марля. Напитката се изпива за 1 денонощие. Приготвят се и водно-спиртни извлеци и сиропи от плодовите дръжки и от плодовете на вишната, които също оказват пикочогонно действие.