Брош — Rubla tinctorum L.
Сем. Брошови — Rubiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 101) с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е червенокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шипчета, полегнало, изправено или катерливо, дълго 30–125 см. Листата и прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, по форма са елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4–6 в прешлени. Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко в метловидни полусенници. Чашка почти липсва. Венчето е 4–5-делно, с плоски, разперени дялове. Плодовете са ягодовидни, отначало червени, след това черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе. Цъфти от юли до септември.
Разпространение. Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България — между храсти, край пътища и градини.
Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Rubiae tinctorum), събрано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.
Химичен състав. Съдържа до 6% свободни и гликозидно свързани антрахи-нони. Най-голямо е количеството на ализарина и неговите производни. Освен това се съдържат флавоноиди, хлорогенова киселина, както и лимонена, ябълчна и вн-нена, до 15% захари, пектинови вещества и др.
Действие и приложение. Съдържащите се в коренището антрахинони и други съставки имат диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмилането действие. Най-често намира приложение при камъни (окислатни) в бъбреците и в пикочния мехур, при възпаление на пикочните пътища. Предписва се и при рахит, нередовна (закъсняваща) менструация и др.
Начин на употреба. Препоръчва се под формата на извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка корени, накиснати за 8 часа в 250 см³ студена вода. След като се отстрани извлекът (с прецеждане), билката се залива с 250 см³ вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Двата извлека се смесват и се изпиват за 1 ден на 4–5 пъти.
Острият и неприятен вкус ограничава употребата на билката.
Пореч (лопох) — Borago officinalis L.
Сем. Грапаволистни — Boraginaceae
Описание. Едногодишно четинесто влакнесто растение с право, високо 30–60 см разклонено стъбло. Листата са последователни, целокрайни, сочни, с вкус на краставица. Долните са 5–20 см дълги, яйцевидни до ланцетни, стеснени в листна дръжка, а горните са продълговато елипсовидни, приседнали, стъблообхващащи. Тичинките са 5. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти май-август.
Разпространение. Отглежда се нарядко в градините като салатно растение.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват цъфтящите надземни части (Herba Boraginis) и цветовете (Flores Boraginis)
Химичен състав. Съдържа до 30% слузно вещество, танини, сапонини, пентози, аланоин, следи от етерично масло, смоли, минерални соли и др.
Действие и приложение. Пикочогонното действие на билката се използува при оточни състояния от бъбречен и сърдечен произход. Прилага се при бъбречни възпаления, ревматизъм, жлъчни и чернодробни заболявания, трескави състояния, кожни обриви, камъни в жлъчния мехур и бъбреците и др.
Начин на употреба. Използува се запарка от 1 чаена лъжичка цветове, които се заливат с 250 см³ вряща вода и се оставят в затворен съд за 5 часа. Присема се подсладена на глътки в продължение на 3 дни.
Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull
Сем. Пиренови — Ericaceae
Описание. Вечнозелено храстче със силни разклонено, до 1 м високо стъбло. Листата са дребни, линейно ланцетни, шиловидни, керемидообразно наредени и прилегнали към младите клонки. Цветовете са дребни, розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 8. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до октомври.
Разпространение. Расте по сухи и каменливи склонове и край дъбови гори. У нас се среща само в Странджа планина и в Родопите.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите клонки (Herba Callunac).
Химичен състав. Съдържат флавоноловите гликозиди мирицитрин, изокверцитрин и хиперин; хидрохинон, катехинови танини, фумарова, хлорогенова и неохло-рогенова киселина, сапонини, слузни, вещества, минерални соли и др.