Трябва обаче да се знае, че заболявания на централната нервна система, които се изявяват със сериозни клинични прояви (главоболие, световъртеж, гърчове, парализи, психични нарушения и др.) изискват незабавно компетентна лекарска помощ, точно дагностициране и съответно лечение.
5.8.1. БИЛКИ С УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Дилянка (валериана) — Valeriana officinalis L.
Сем. Дилянкови — Valerianaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни светлокафяви сочни корени (прил. 104), излъчващи силна характерна миризма. През първата година се развива розетка от приземни листа, а през следващите години от коренището израства 1 — 1,5 м високо, голо надлъжно набраздено, кухо, в горната част разклонено стъбло. Листата са нечифтопересто нарязани, с 3 до 12 двойки яйцевидно ланцентни, едро назъбени дялове; приосновните са с дръжки, а стъбловите — приседнали. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в сложни щитовидни или метличести съцветия, разположени по връхните разклонения на стъблото. Венчето е фуниевидно, асиметрично, петделно. Тичинките са 3. Плодът е светлокафяв, едносеменен, с хвърчилка от 5–10 перести четинки. Цъфти май—юли.
Разпространение. Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.
Употребяема част. Използват се корените заедно с коренищата (Radix Valerianae; Rhizoma cum radicibus Valerianae).
Химичен състав. Съдържа около 0,5–2% етерично масло с главна съставка борнилизовалерианат, на който се дължи специфичната миризма, а също борнеол, лимонен, камфен, изовалерианова киселина, сесквитерпените кариофилен, кадинен и др. Най-голямо значение за седативното действие на дрогата имат т. нар, валепотриати (триестерни производни на ирндоиди). Установени са три главни групи валепотриати: валтрати, ацетовалтрати и дихидровалтрати. Тези съединения са твърде нетрайни и при температура над 35°С бързо се разпадат до биологично неактивни съединения. Наред с валепотриатите и някои от съставките на етеричното масло за седативното действие значение имат и съдържащите се монотерпенови алкалоиди: актинидии, валерннин и др.
Действие. Корените на дилянката се ползуват с широка популярност от древни времена като успокояващо средство. С методите на научния експеримент е установено, че валерианата подтиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвикана ярост у животните, намалява гърчовите пристъпи, засилва действието на сънотворните средства. Валерианата отслабва спазмите на гладкомускулните органи, регулира дейността на сърцето.
Приложение. Поради тези си свойства валерианата се употребява като успокояващо средство при неврози, при повишена възбудимост па нервната система, при Базедова болест (като помощно средство), при климактеричнн нервни нарушения, хистерия, при безсъние, мигрена, сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасистоли и др. Използува се още при начални стадии на хипертоничната болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.
Начин на употреба. От корените на валерианата съществуват готови фармацевтични препарати — тинктури, таблетки, гъст екстракт и пр., които се назначават от лекар.
В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вода и се оставя да кисне в течние на 24 часа. Приема се по 1 супена лъ-жица 3–4 пъти дневно При повишена възбуда и безсъние се пие чай от корени на валериана по 1/3-1/2 чаша 2–3 пъти дневно.
Дяволска уста — Leonurus cardiaca L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 105), високо до 150 см, с че-тириръбесто надлъжно набраздено кухо стъбло, покрито с власинкн. Листата са длановидно нарязани, срещуположни, с дълги дръжки, долните са петделни, а горните — триделни, към върха заострени. От горната страна те са тъмнозелени, а отдолу — светлозелени. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на горните листа и образуват прешлени. Съцветието е класовидно. Венчето е светло-червено и е около два пъти по-дълго от чашката. Горната устна на венчето е продълговата, извита, а долната е триделна, с къси, тъпи дялове. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември. Не се допуска примес с вида Leonurus marrubiastrum L. чийто листа са цели и венчето не е по-дълго от чашката (включително зъбците).