Разпространение. Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част заедно с листата (Herba Leonuri).
Химичен състав. Основни биологично активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вешества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.
Действие. Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения.
Приложение. При повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менструация, анемия и др.
Начин на употреба. Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките (леонурин). В домашни условия се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти дневно.
Маточина (лимонче) — Melissa officinalis L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 107) с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30–80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2–8 см дълги и 1,5–6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са бледожълти, бели или розови, събрани по 4–12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни—септември.
Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Melissae) и цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Melissae).
Химичен състав. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др. Седативното действие се дължи на цитрала. Освен това в дрогата се съдържат тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза.
Действие. Маточината успокоява нервната система, има спазмо-литично (антиспастично), болкоуспокоязащо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.
Приложение. Дрогата се използува широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения — неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използува се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация.
Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др.
Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см³ вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.
Хмел — Humuliis lupulus L.
Сем. Конопови — Cannabaceae
Описание. Многогодишно, увивно, двудомно тревисто растение (прил. 108). Стъблото е 3–6 м дълго, ръбесто, кухо, покрито с къси извити шипчета. Листата са срещуположни, длановидно нарязани на 3–5 дяла, със сърцевидна основа, по края едро напилени. Мъжките цветове са жълтозелени, дребни, около 5 мм в диаметър, с петделен околоцветник, събрани в съцветие метлица. Женските цветове са разположени в пазвите на жълтозелени, люсповидни прицветници, които образуват 2–3 см дълги, увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряване до 5 см. По вътрешната страна на прицветните люспи се намират жълти, етерично-маслени жлези. Плодът е сивкаво, яйцевидно, около 3 мм дълго, сплеснато орехче. Цъфти май—август.