Разпространение. Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Отглежда се и като културно растение в различните райони на страната.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват шишарковидните съцветия (Strobili Lupuli) и жлезите (Glandulae lupuli, Lupulinum).
Химичен състав. Жлезите съдържат 1–3% етерично масло с твърде различен състав. Най-високо е съдържанието на алифатния терпен мирцен и сесквитерпените фарнезен и хумулен. В състава на етеричното масло са установени над 100 съединения от най-различен тип. От смолистото вещество на дрогата са изолирани редица флороглуцинови производни, между които хумулон и лупулон със силно горчив вкус. На тези съединения се дължи седативното действие, но те се окисляват твърде лесно, изомеризират и полимеризират, с което губят биологичната си активност. Освен това в дрогата се съдържат и флавоноиди, между които халконът ксантохумол, както и производни на кверцетина и кемпферола. Установени са и тритерпени.
Действие. Шишарките на хмела имат успокояващо, болкоуспо-кояващо и противоспастично действие. Влизат в състава на различни сборове с успокояващо действие. Притежават още диуретично и про-тивовъзпалително действие, възбуждат апетита и подобряват храносмилането.
Доказано е, че екстракти от шишарките на хмела имат естроге-нен ефект (подобен на естрогенните хормони на яйчника).
Приложение. При нервна възбуда, при безсъние, при полова възбуда, климактерични нервни оплаквания. Като спазмолитично, диуретично и противовъзпалително средство те се употребяват още при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, за повишаване на апетита.
Външно шишарките на хмела се прилагат под формата на лапи и компреси при кожни рани, при ревматични и подагрозни болки. Използуват се още при ранно опадане на косата.
Начин на употреба. От шишарките се приготвя запарка, като 1 чаена лъжичка ситно нарязани шишарки се заливат с 250 см³ вряща вода (доза за 1 ден). Жлезите (лупулин) се вземат в доза 0,1–0,2 г 2–3 пъти дневно.
Забележка. Трябва да се има пред вид, че растението е отровно. При предозиране на лупулина (вземане на доза 1–2 г) се наблюдава гадене, повръщане, главоболие, стомашни болки.
Жълта комунига — Melilotus officinalis (L.) Pallas
Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)
Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 109) с разклонено, високо до 1,5 м стъбло. Листата са сложни, тройни, последователни. Средното листче е с по-дълга дръжка. Листчетата са продълговато елипсовидни, по ръба остро напи-лени. Цветовете са жълти, по-дълги от 3 мм, с характерното за пеперудоцветни устройство, събрани в изправени гроздовидни съцветия. Плодът е дребен, заострен към върха боб. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел. При брането да не се смесва с бялата комунига (Melilotus alba Medic), чиито цветове са бели.
Употребяема част. За лечебна цел се изполузва надземната част (Herba Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et flores Meliloti officinalis), събрани в началото на цъфтеж.
Химичен състав. В прясното растение се съдържат кумаринови гликозиди, които при сушенето се разпадат и отделят кумарин. Сухата дрога съдържа около 1 % кумарин и по-нисък процент дихидрокумарин (мелилотин) и дикумарол. Гликозидът, от разпадането на който се получава известно количество кумарин, се нарича мелилотозид, който е гликозид на кумаровата киселина. Последната под действието на ултравиолетовата светлина преминава в по-малко стабилната кумаринова киселина, която спонтанно се превръща в кумарин. Дрогата съдържа още флавоноиди, дъбилни вещества и смоли.
Действие. Комунигата успокоява централната нервна система, има сънотворно и болкоуспокояващо действие. Освен това тя има спазмолитично и противосъсирващо действие.
Приложение. При повишена възбуда на нервната система, при неврастения, хистерия, нервни припадъци, безсъние, главоболие, климактерични нервни оплаквания. Използува се от народната медицина още при високо артериално налягане, нередовна менструация, за увеличаване млякото на кърмачки, при диарии, газове в червата.
Широко приложение намира външното прилагане на запарки от комунига като противовъзпалително и смекчително средство при ревматични ставни отоци, при циреи, гнойни рани, при оток и втвърдяване на гърдите у кърмещи жени, възпалени зърна на гърдите и др.