Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога и 1/2 л вряща вода (оставя се да престои 2–3 часа). Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
Да се има пред вид, че големи дози комунига могат да предизвикат сериозни токсични прояви: главоболие, сънливост, повръщане, чернодробни увреждания и тежки кръвоизливи!
За външна употреба се прави запарка от 2 супени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода.
Лавандула — Lavandula angustifolia Mill. (L. spica L., L. officinalis Chaix, L. vera DC.)
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Силно разклонен, 30–80 см висок полухраст (прил. 106) с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, нагоре с дълго безлистно междувъзлие и на върха с класовидио съцветие. Листата са срещуположни, приседнали, продълговато линейни, 2–6 см дълги и 2–6 мм широки, целокрайни, сивозелени, с подвити ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6–10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, синьо оцветена. Венчето е двуустно, с горна двуделна и долна триделна устна. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти юли—август.
Разпространение. Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 100 м.
Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях етерично масло (Oleum Lavandulae).
Химичен състав. Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30–60%) придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол, гераниол и други терпени. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
Действие. Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.
Приложение. При нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие. Прилага се още в народната медицина при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно под формата на бани лавандулата действува успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматични и незралгични болки. Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.
Начин на употреба. За вътрешна употреба лавандулата се използува под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Седефче — Ruta graveoleris L.
Сем. Седефчеви — Rutaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 115) с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, а основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15–60 см високи, а при отглеждане достигат и 1 м. Листата са последователни, двойно или почти тройно перести, с тъмни точковидни жлези; долните и средните са с дълги дръжки и с обратно яйцевидни до линейно ланцетни крайни странични дялове; горните са приседнали, перести, с по-тесни дялове. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Чашката и венчето са четирилистни, по-рядко и петлистни. Тичинките са 8–10. Плодът е 4–5-гнездна разпуклива кутийка. Цъфти-май—август.
Разпространение. Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина докъм 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение из градините в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се цъфтящи връхни клонки (Herba Rube).
Химичен състав. Седефчето е с твърде разнообразен химичен състав. Фармакологично действие имат три основни групи съединения: алкалоиди, фурокума-рини и етерично масло. Алкалоидите са хинолинови, фурохинолинови и акридинови производни. В състава на етеричното масло влизат много съставки, между които различни кетони, лимонен, а- и б-пинен, цинеол, ванилин и др. От фурокумарините са установени бергаптен, ксантотоксин, псорален, изопимпинелин, рутамарин и др. В дрогата се съдържат освен това флавоноиди (рутин), лигнанови съединения и др.