Действие. Седефчето притежава нервноуспокояващо и болкоуспо-кояващо действие.
Приложение. При лечението на някои нервни заболявания — неврастения, епилепсия (като помощно средство), хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят. Използува се в народната медицина и при някои очни заболявания, при стомашно-чревни заболявания, при хемороиди, кожни обриви.
Външно се употребява при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго и др.
Начин на употреба. Приготвя се воден извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 500 см³ студена вода. Оставя се да кисне 8 часа. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти на ден.
Забележка. Да се има пред вид, че растението е отровно и не трябва да се приема продължително и без лекарски контрол! Употребата му при бременност е забранена! Контактът с листа на седефче може да доведе до явления на дразнене — зачервяване, сърбеж, оток.
Червен божур — Paeonla peregrina Mill. (P. decora G. Anders.)
Сем. Божурови — Paеоniaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидно надебелени, грудковидни корени. Стъблата са 50–90 см високи, набраздени, гладки, неразклонени. Листата са последователни, 2 пъти пересто или тройно наделени с тясно елипсовидни или яйцевидни до широко триъгълни крайни дялове, на върха дълбоко врязани или едро назъбени. Цветовете са тъмно- или светлочервени, по-рядко розови 7–13 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото. Чашката е петлистна, а венчелистчетата са 8–12. Тичинките са многобройни, с червени дръжки. Плодът е сборен, съставен от 2–3 кадифено мъхести мехунки, всяка с по няколко черни, лъскави семена. Цъфти май—юни.
Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места на Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана и Средна Стара планина, Средните и Източните Родопи, Тунджанската равнина, западните гранични планини и Струмската долина докъм 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Paeoniae), венчелистчетата (Flores Paeoniae) и семената (Semen Paeoniae).
Химичен състав. Корените и семената съдържат алкалоидоподобно вещество перегринин, резорциново производно пеонол, скорбяла, органични киселини и др. Венчелистчетата съдържат антоциановия гликозид пеонин и други пигменти.
Действие. Корените на божура имат противогърчово и болкоуспокояващо действие. Засилват тонуса на матката, засилват перисталтиката и тонуса на червата. Стимулират процеса на кръвосъсирване.
Приложение. Корените на божура се използуват в народната медицина като помощно средство при епилепсия, за лечение на хемороиди, за улесняване изхвърлянето на бъбречни камъни. Имат болкоуспокоявашо действие при ревматизъм, подагра. Да се има пред вид че дрогата е токсична. В големи дози божурът може да предизвика аборт, да доведе до обилна менструация.
Начин на употреба. От корените се приготвя отвара, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 500 см³ вода и се варят 5 мин. Взема се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. От венечните листчета се прави запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 1 час (доза за 1 ден).
Освен разгледаните растения с успокояващо нервноукрепващо действие се характеризират още розмаринът (Rosmarinus officinalis L.), полският мак (Papaver rhoeas L.) и др.
5.8.2. БИЛКИ СЪС СТИМУЛИРАЩО, ТОНИЗИРАЩО ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ДЕЙСТВИЕ
Върбинка — Verbena officinalis L.
Сем. Върбинкови — Verbenaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 114) с високо до 1 м, разклонено, четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1–2 пъти пересто нарязани; горните са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух, разпада се на 4 орехчета. Цъфти май—септември.
Разпространение. Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради, а също като плевел из окопните култури.