Начин на употреба. Използува се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използула по-концентрирана отвара от кората.
Брей — Tamils communis L.
Сем. Брейови — Dioscoreaceae
Описание. Многогодишно увивно тревисто растение (прил. 112) с месесто, грудесто коренище, до 20–30 см дълго и 5–10 см широко, на повърхността с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3–4 м дълги. Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави. Цветовете са бледозеленикави, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6. Плодът е яркочервен, сочен, ягодовиден, с 3–5 семена. Цъфти май—юли.
Разпространение. Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се коренищата (Rhizoma Tami).
Химичен състав. Съдържат мравчена и оксалова киселина, алкалоиди, гликозиди, сапонинн и др.
Действие и приложение. Коренището се използува само в народната медицина. Съдържащите се в него недобре проучени силно дразнещи вещества, калциев оксалат и други съставки са определили приложението му като местно дразнещо средство при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси („бодежи“, мускулни болки, плеврални сраствания и др.). Прилага се и при хемороиди. Може да се приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария. Народната медицина препоръчва дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.
Освен коренището някои народи използуват и сока от прясното растение, листата и плодовете.
Начин на употреба. Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба след като изминат 20 дни. За мазане се използува и сок от растението.
Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferае)
Описание. Едногодишно растение с право, 1–1,5 м високо стъбло (прил. 113). Листата са с дръжки, долните и средните стъблови, са лировидно перести, с 1–3 двойки странични дялове и много по-голям връхен дял, грубо четинесто влакнести от двете страни; горните са линейно продълговати или продълговато ланцетни, по-дребни, целокрайни или рядко назъбени, обикновено голи и синкавозелени. Съцветието е връхно, гроздовидно. Цветовете са яркожълти, с четирилистна чашка и венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е 1–2 см дълга и 1,5–2 мм широка, при-легнала към стъблото четириръбеста шушулка с дребни, сферични, червенокафяви семена. Цъфти май—октомври.
Разпространение. Расте като плевел и бурен край пътища, насипи, из угари и засети площи докъм 500 м надморска височина.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват семената (Semen Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).
Химичен състав. Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар. етерично синапено масло (Oleum Sinapis aethereum), съставено главно от алилизотиоцианат. В синапеното семе се съдържат още около 30% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.
Действие. Дразнещо.
Приложение. Синаповото семе се използува в народната и научната медицина като дразнещо средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообръщението и лекува възпалителния процес. Освен това то дразни рефлекторно дихателния център и подобрява дишането. Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др. Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.