Начин на употреба. Използува се спуканото синапово семе, смесено с брашно в съотношение 1:1 (за деца брашното е 2–3 пъти повече от синаповото семе). Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет (водата не трябва да бъде гореща, защото ще инактивира фермента, под влиянието на който се получава дразнещото вещество). Синаповата кашица се разстила между сгънато на две парче плат и се поставя върху болното място. Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10–20 мин при възрастните, а при децата много по-кратко време. При продължителна или честа употреба кожата може да се нарани. Вместо кашица за същата цел се използуват и синаповите хартии. Очуканото синапово семе (200–500 г) се поставя и във водата за баня. Банята продължава 15–20 мин.
Чимшир — Buxus sempervirens L.
Сем. Чимширови — Buxaceae
Описание. Вечнозелен храст или малко дърво, 2–5 м високо. Листата са ко-жести, срещуположни, яйцевидни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, 1,5–3 см дълги и до 1,5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха. Цъфти април—май.
Разпространение. Отглежда се като декоративно растение почти в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Buxi).
Химичен състав. Съдържат до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.
Действие. Потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво и улесняващо заздравяването на рани.
Приложение. Листата и корените на чимшира намират най-широко приложение в народната медицина при ревматизъм, подагра, трескави състояния, при недостатъчно отделяне на жлъчка, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.
Начин на употреба. Използува се предимно външно под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. 40 г листа се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се правят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се употребява и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло (за да може да се изпоти).
5.9.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1. Rp. Fl. Cyani (цвет от синя метличина) 5,0
Fl. Calendulae (цвят от невен) 5,0
Fl. Paeoniae (цвят от божур) 5,0
Fr. Juniperi (хвойнови плодове) 5,0
Stip. Dulcamarae (клонки от кучешко грозде) 5,0
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 5,0
Fl. Sambuci (цвят от черен бъз) 10,0
Fol. Urticae (листа от коприва) 10,0
Cort. Salicis (кори от върба) 20,0
Fol. Betulae (листа от бреза) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 20,0
Противоревматичен чай.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода. След 10 мин чаят се кипва и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша горещ чай 2–3 пъти дневно.
2. Rp. Hb. Herniariae (стръкове от изсипливче) 10,0
Fel. Uvae-ursi (листа от мечо грозде) 10,0
Hb. Genistae (стръкове от жълтуга) 10,0
Hb. Callunae (стръкове от калуна) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Rhiz. Calami (коренище от акорус) 10,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 10,0
Fol. Salviae (листа от градински чай) 10,0
Противоревматичен чай. Действува и диуретично.
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода. Чаят се изпива на два пъти за един ден.
3. Rp. Fol. Betulae (листа от бреза) 20,0
Fol. Taraxaci (листа от глухарче) 20,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 10,0