III. Билки с противовъзпалително и противомикробно действие: камшик (Agrimonia eupatoria L.), къпина (Rubus ffuticosus L.), луличка (Linaria vulgaris Mill.), орех (Juglans regia L.), чесън (Allium sativum L.), майорана (Origanum majorana L.), лайка (Matrikaria chamomilla L.), бяло подъбиче (Teucrium poliuni L.) и др.
Ще разгледаме само някои най-често използувани в дерматологията растения.
Бухалковиден плаун — Lycopodium clavatum L.
Сем. Плаунови — Lycopodiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с 50–103 см дълго, пълзящо или възходящо вилужно разклонено и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни, линейно ланцетни или линейни, целокрайни, на върха заострени и завършват с дълги бели власинки. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват най-често по 2, по-рядко единични или по 3–4 цилиндрични спороносни класчета, съставени от листчета, в пазвите на които са разположени бъбрековидни спорангии с многобройни спори.
Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места из хвойновите храсти и смърчовите гори между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.
Употребяема част. Използуват се спорите (Lycopodium) и клонките (Herba Lycopodii).
Химичен състав. Спорите съдържат около 50% неизсъхливо тлъсто масло (съставено от глицериди на палмитиновата, стеариновата, арахиновата, олеиновата и линоловата киселина), около 20% веществото спорнин (терпен, подобен на суберина и кутина), захари, минерални вещества, фитостероли и протеини. В клонките се съдържат алкалоиди — клаватин, клаватоксин, никотин и др.
Действие и приложение. Спорите на плауна се използуват външно като пудра за облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Клонките, които съдържат алкалоиди и в големи дози са отровни, се използуват като болкоуспокояващо средство при различни видове болезнени състояния на вътрешните органи, на мускулите и ставите — най-често при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики и др. Понякога се прилагат и като пикочо-гонно и слабително средство и за предизвикване на повръщане.
Начин на употреба. Прилага се запарка от 1 чаена лъжичка клонки на 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден.
Смрадлика (тетра) — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)
Сем. Смрадликови — Anacardiaceae
Описание. Храст, висок до 2 м, или малка дърво, достигащо до 4 м (прил. 78). Листата са последователни, 3–8 см дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са пет-листни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперени розови, червено-виолетови или зеленикави власинки. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май—юни.
Разпространение. Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Cotyni).
Химичен състав. Съдържат 15 до 25% галотанини, 3–5% свободна галова киселина, флавонолози гликозиди и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, а-пинен, камфен, линалоол и а-терпинол.
Действие. Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.
Приложение. Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.
Начин на употреба. Прилага се само външно (запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода) за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.
Орех — Juglans regia L.
Сем. Орехови — Luglandaceae
Описание. Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20–60 см дълги, със 7–9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5–15 см дълги и 2,5–8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8–12 см дълги реси. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2–4 гнезда, в които е разположено семето. Цъфти април—май.
Разпространение. Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По-рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.