Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Juglandis) и зелената обвивка на плодовете (Cortex Juglandis fructibus).
Химичен състав. Листата съдържат до 5% галотанини, производни на нафто-хинона юглон, флавоноиди (хиперин и 3-арабинозиди на кверцетина и кемпферола), фенолни киселини (кафена, р-кумарова), етерично масло, аскорбинова киселина, ка-ротен и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до 3% аскорбннова киселина, до 25% танини, а- и в-хидроюглон и др.
Действие. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.
Приложение. Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.
Начин на употреба. За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден. Външно листата се използуват под формата на от-зара, която се приготвя от 3–5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).
Летен дъб — Quercus robur L. (Q. pedunculata Ehrh.)
Обикновен дъб — Quercus petraea (Matt.) Liedl. (Q. sessiliflora Salisb.)
Сем. Букови — Fagaceae
Описание. Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.
Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодни-ковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка — паннчка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.
Разпространение. Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинскня и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.
Употребяема част. За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.
Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.). Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.
Химичен състав. Изсушените кори съдържат средно 7–12% галотанини и ка-техинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 4–7% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.
Действие. Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.
Приложение. Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.