Разпространение. Отглежда се в някои райони на страната.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Nicotianae) и семената (Semen Xicotianac).
Химичен състав. Съдържа алкалиди, от които главно никотин.
Отравянето се дължи на съдържащата се в листата на тютюна силна отрова никотин.
Проявите на отравянето са от страна на централната и вегетативната нервна система: най-напред възбудни, а после — паралитични. Настъпва слюнотечение, болки в корема, гадене, повръщане, забавен, а после — учестен и неправилен пулс, стеснени, а после — разширени зеници, виене на свят, мускулни потрепвания, гърчове, парализа на дишането.
Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха, даване на животински въглен, очистително (магнезиев сулфат). Лечението по-нататък се провежда в клинична обстановка при използуване на лекарства съобразно стадия и проявите на отравянето.
Отравяне със самакитка — Aconitum napellus L.
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелени корени. Стъблото е до 1,5 м високо, право, в горната част разклонено. Листата са последователни, до основата длановидно надебелени, с назъбени дялове. Цветовете са синьовиолетови, неправилни, събрани във връхни многоцветни съцветия. Плодът е сборен, съставен от три мехунки. Цъфти юни—август.
Разпространение. Отглежда се само като декоративно растение почти в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се кореновите грудки (Tubera Aconiti).
Химичен състав. Съдържа алкалоиди, главно аконитин.
Растението се отличава с много голяма токсичност. Корените съдържат алкалоидите аконитин, мезаконитин, неопелин и др. Смъртната доза на аконитина е 5 мг.
Случаи на отравяния са възможни у деца при ядене на грудки от растението, а у възрастни — при неправилно и неконтролирано от лекар самолечение с дрогата.
Признаци па отравянето. Попаднал върху кожата, аконитинът предизвиква сърбеж, последван от обезчувствяване на кожата. При вътрешна употреба на растението или на големи дози от препарати, получени от него, се наблюдават стомашно-чревни нарушения (слюнотечение, гадене, повръщане, диария), чувство на сърбеж и мравуч-кане по кожата, мускулни потрепвания, нарушения в сърдечната дейност с тежки смущения в сърдечния ритъм, застрашаващи от спиране на сърцето, нарушено равновесие, затруднена походка, загуба на съзнание, гърчове. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.
Лечението включва комплекс от мероприятия: промивка на стомаха с разтвор на танин, вкарване през сондата на суспензия от активиран въглен, солево очистително (магнезиев или натриев сулфат), вдишване на кислород, инжектиране на атропин. При ритъмни нарушения се инжектират антиаритмични средства. Тези мероприятия се извършзат в клинична обстановка.
Отравяне с петнист змиярник — Arum maculatum L.
Растението е използувано в народната медицина като болкоуспокояващо средство, при бъбречнокаменна болест, при хемороиди. Трябва да се има пред вид обаче, че то фигурира в списъка на отровните растения. Притежава местно дразнещо действие върху кожата и лигавиците.
Клиничните прояви на отравянето с петнист змиярник се характеризират с обилно слюнотечение, гадене, повръщане, диария, учестен и неправилен сърдечен ритъм, силно потене, нарушена походка, треперене, мускулна слабост и парализа на централната нервна система.
Лечението на отравянето включва прилагане на слизести, покривни средства, слабително средство (солево).
Отравяне с чемерика — Veratrum album L. (Veratrum lobelianura (Bernh.) Arcang.)
Сем. Кремови — Liliaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни жълти шнуровидни корени. Стъблото е 1–1,5 м високо, цилиндрично, облистено. Листата са последователни, долните широко елипсовидни, надлъжно надиплени, до 25 см дълги и 18 см широки, а горните — ланцетни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестлистен, тичинките са 6, а плодникът е с 3 стълбчета. Плодът е кутийка с многобройни сплескани, крилати семена. Цъфти юли—август.
Разпространение. Расте по влажни планински ливади и поляни от 800 до 2000 м надморска височина.