пургатив — очистително средство
рагада — напукване, цепване
ревулзивно средство — което предизвиква дразнене на мястото на прилагане със зачервяване, затопляне и др.
седативно действие — успокояващо нервната система
симптом — признак (проява) на заболяване
спазмолитично — отстраняващо спазмите
спазъм — свиване на гладката мускулатура
тахикардия — учестена сърдечна дейност
тонизиращо действие — общоукрепващо, засилващо функциите
тромбофлебит — възпаление със запушване на вените
фарингит — възпаление на фаринкса (гълтача)
хематурия — отделяне на кръв с урината
хемолиза — разпадане на червените кръвни клетки
хемороиди — разширение на вените на долната част на правото черво и на ануса
хиперацидитет — повишена киселинност на стомашния сок
хипертония — високо артериално налягане
хиповитаминоза — недоимъчно заболяване поради недостиг на някой ви-тамин
хипотензивно действие — понижаващо артериалното налягане
хипотония — ниско артериално налягане
холеретично действие — стимулиращо отделянето на жлъчка от черно-дробните клетки
холецистит — възпаление на жлъчния мехур
цианоза — синкавочервен цвят на кожата и лигавиците вследствие на недоста-тъчно насищане на кръвта с кислород
цикатризиращо действие — ускоряващо заздравяването на рани
цистит — възпаление на пикочния мехур
цитостатик — вещество, спиращо размножаването на клетките (туморните)
УВОД
Книгата „Билките във всеки дом“ е предназначена за широк кръг читатели, които се интересуват от лечебните растения, от техните свойства и от практическото им използуване при домашни условия. Безспорен факт е, че през последните години интересът към лечебните растения както в целия свят, така и у нас бързо нараства. При това този интерес се обуславя не само от все по-широкото използване на билките като източници за получаване на готови препарати от химико-фармацевтичната промишленост или като суровина за създаване на лекарствени средства по полусинтетичен път. Налице е и истинско „възраждане“ на практиката да се използуват билките в естествен вид. Много и разнообразни са причините за този процес, наблюдаван в международен мащаб и по-конкретно у нас. Тях трябва да търсим в дълбоко вкоренените традиции, в предаваната от поколение на поколение вяра на народа в целебната сила на растенията, намерила място в народния фолклор, съхранена в редица писмени нзточици и устно предавани указания и съвети. Без да вярват в някакви свръхестествени и магически сили на лечебните растения, хората имат дълбоко убеждение, че организмът на човека no-добре понася веществата, които са продукт от жизнената дейност на растителните живи клетки, че в дългия ход на еволюцията човешкият организъм се е приспособил към употребяваните като храна растения и съдържащите се в тях активни вещества. Много данни на научната медицина подкрепят това становище.
Интересът към билките е донякъде и естествена реакция спрямо застрашаващото лавинообразно нарастване броя на получаваните по синтетичен път лекарства, някои от които са твърде „чужди“ на организма, твърде „агресивни“. Разбира се, такова основание е само отчасти вярно. От една страна, не бива да се отрича безспорното значение на синтетичните лекарства в лечението на голям брои трудно лечими до тяхното откриване заболявания. От друга страна, известно е, че в растителния свят се срещат голям брой силно токсични, дори смъртоносни за човешкия организъм вещества, изработвани в хода па еволюцията като средства за отбрана, като начин за преживяваме. В този смисъл не може да се приема безкритично твърдението на някои горещи „защитници“ на лечението с билки, че лекарствата от синтетичен произход са най-често вредни, токсични, опасни за организма, а билките са безвредни, нетоксични. Дебело трябва да се подчертае. че и тук, при лечебните растения, е в сила принципът „Dоsis sola facit venerium“ („дозата прави отровата“), т. е. ползата или вредата от всяко лекарство, включително и от растенията, се определя от много фактори и на първо място от количеството, от дозата, в която се използуват. He противопоставяне, а взаимно подпомагане и допълване на възможностите на съвременните синтетични лекарствени средства с по-меките и по-щадящи средства на фитотерапията — такъв подход трябва да се смята правилен.