Хрян — Armoracia rusticana P. Gaertn. (Cochlearia armoracia L.). Етеричното масло на хряна дразни вкусовите рецептори, възбужда апетита, засилва секрецията на храносмилателните жлези. Притежава известно газогонно и диуретично действие. Приписва му се ефект и при захарна болест.
За лечение на безапетитието се прилагат и много други растения — лайка, бреза, метличина, росопас, здравец, исоп, лавандула, мента, риган, върба, арника и др.
Апетитовъзбуждащо действие имат и много растителни храни и подправки — чесън, лук, праз, ряпа, магданоз, артишок и др.
Апетитовъзбуждащото действие на билките се получава, ако се-приемат 1/2 час преди ядене.
5.1.2. БИЛКИ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ПРИ ЯЗВЕНА БОЛЕСТ, ГАСТРИТ И ХИПЕРАЦИДИТЕТ
Язвената болест е често срещано страдание, което не намалява през последните години, въпреки че сега ние знаем повече относно причините, които го предизвикват, и можем по-добре да го лекуваме. Очевидно някои фактори, които предизвикват и поддържат язвите в активно състояние, продължават да действуват неблагоприятно — нервно свръхнапрежение, преумора, стресови реакции, нередовно и. нерационално хранене и др.
Лечението на язвената болест е сложно, комплексно и изисква компетентната намеса на лекар. Лечебните растения намират място в това лечение като помощни средства за намаляване, подтискане или в най-добрия случай отстраняване на някои от проявите на язвената болест.
За лечение на язвената болест се използуват растения:
а) които могат да ускорят заздравяването и епителизирането на язвите, на първо място съдържащите флавоноиди и витамини (С и Р) растения — звъника, жиловлек, зарасличе, жълтуга, шипка, невен и др.;
б) които съдържат слузни вещества или които предизвикват обилно отделяне на слуз от стомашните жлези и по този начин пред-пазват лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника от дразнещото действие на храната и на солната киселина — ленено семе, салеп, медуница, лечебна ружа, слез, исландски лишей и др.;
в) които имат противовъзпалително, болкоуспокояващо и спаз-молитично действие — мента, лайка, риган, босилек, градински чай и др.;
г) които улесняват изпразването на стомаха и поддържат редовното изпразване на червата — слабителни и др.
Много други растения могат да бъдат полезни при язвената болест със своите нерноуспокояващи, подтискащи паренето и уригва-нето, местно и общо болкоуспокояващи и други свойства.
Жълт кантарион (звъника) — Hypericum perforatum L.
Сем. Звъникови — Hyperieaceae (Guttiferae)
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 30–100 см, с изправено, голо, силно разклонено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра (прил. 7). Листата са срещуположни, без дръжки, приседнали, овално елипсовидни до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1–3 см. Гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие — метлица. Чашката се състои от 5 продьлговато заострени, свободни, целокрайни листчета. Венчето има 5 яркожълти листчета, два пъти по-дълги от тези на чашката. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна кутийка. Цъфти от май до септември.
Разпространение. Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из низите. В нашата страна се срещат около 22 вида звъника.
При събирането на жълтия кантарион той трябва да не се смесва с други видове, които приличат на него: четириръбестата звъника — Hypericum tetrapterum Fries (Hypericum qiiad-rangulum L.), която има четириръбесто кухо стъбло; мъхестата звъника — Hypericum hirsutum L., на която стъблото е обло, но мъхесто и без надлъжни ребра, а чашелистчетата, наблюдавани под лупа, са с жлезисти реснички.
Употребяема част. Надземната част (Неrbа Hyperici) се събира в началото или през времето на цъфтенето чрез отрязване на обли-стените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове.
Химичен състав. Растението съдържа 0,5% хиперицин и псевдохиперицин, които са кондензирани антрахинонови производни. Намерени са също флавоноидите хиперозид (около 1%), рутин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и др., смолисти вещества (до 10%), 6–12% катехинови дъбилни всшества, до 0,10% етерично масло — оцветено в зелено и съставено предимно от сесквитерпени, коротен, никотинова киселина, ксантони и др.