С богатия си и интересен състав бялото зеле е много ценен хранителен, диетичен и лечебен продукт, който още от дълбока древност с успех е използуван в народната медицина на редица страни.
Действие. Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест е потвърдено върху опитни животни, при които предпазва от развитието на експериментални язви. Киселинността на стомашния сок и активността на пепсина в него не се променят. Благоприятният ефект се свързва със засилената секреция на муцин, който предпазва лигавицата от дразнене, както и със съдържащия се в зелето витамин С.
Приложение. Сок от главесто зеле (в пресен и изсушен вид) се прилага освен за лечение на язвената болест и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, подтиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.
Начин на употреба. Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2–3 пъти дневно преди ядене. Прилага се и в изсушен вид, смесен в равни количества със захар по 1–2 супени лъжици, разтворени във вода и приети 30 минути преди хранене.
Невен — Calendula officinalis L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание. Едногодишно светлозелено тревисто растение. Стъблото е 30–50 см високо, изправено, от основата разклонено, покрито с къси, твърди власинки, в горната част жлезисто влакнесто. Листата са последователни, долните — продълговати, обратно яйцевидни, с дръжки, горните — продълговати или ланцетни, приседнали. Цветните кошнички са жълти, 3–5 см в диаметър. Обвивката на кошничките е с почти еднакви, линейни, заострени, късовлакнести листчета. Съцветното легло е голо, плоско. Крайните цветове са езичести, плодникови, а средните са тръбести, тичинкови. Плодовете са твърде разнообразни по форма и размери плодосемки, най-често сърповидно или дъговидно извити. Цъфти от юни до късна есен.
Разпространение. Отглежда се като декоративно растение. Произхожда от Средиземноморската област.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват цветните кошнички (Flores Calendulae).
Химичен състав. От цветовете са изолирани голям брой тритерпенови съединения, между които производните на лупеола — арнидиол, фарадиол, урзадиол и календуладиол, а- и р-амирин, сапонини, производни на олеаноловата киселина, сесквитерпеновото горчиво съединение календин. Дрогата съдържа също така етерично масло, полиацетилени, каротенонди, ситостерол, стигмастерол и изофукосте-рол. Установени са флавоноиди, (производни на изорамнетина), дъбилни и слузни зещества, смоли, органични киселини (ябълчна, салицилова) и незначително количество алкалоиди.
Действие. Билката има доказано противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на рани.
Приложение. Прилага се за лечение на язвите на стомаха и дванадесетопръстника. Използува се и при много други заболявания — предимно стомашно-чревни, жлъчни, сърдечно-съдови, кожни и др.
Начин на употреба. Прилага се настойка от цветовете (1:5) вътрешно по 30–40 капки 3–4 пъти дневно и външно за компреси и промивки в по-голямо разреждане.
Бяла акация (Robinia pseudacacia L.). Цветовете на растението се използуват като температуропонижаващо и отхрачващо средство. Кората — при стомашно-чревни разстройства, повишена киселинност на стомашния сок, при язва и гастрит. Листата се използуват като жлъчегонно средство.
Начин на употреба. Прилага се 1/2 чаена лъжичка кора от бяла акация на 300 см³ вряща вода. Запарката се изпива за 2 дни по 3 пъти дневно преди ядене. Билката трябва да се използува в много малки количества, защото в кората на акацията се намират отровни вещества.
Пчелник (Marrubuim vulgare L. ). Стръковете имат спазмолитично действие и известен противовъзпалителен, противомикробен и улесняващ заздравяването на раните ефект. Използуват се за лечение на много заболявания, включително и на язвената болест.
5.1.3. БИЛКИ С ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО, БОЛКОУСПОКОЯВАЩО И ПРОТИВОСПАСТИЧНО ДЕЙСТВИЕ
Няколко представителя на голямата група етерично-маслени растения се прилагат за лечение на стомашно-чревни възпаления, придружени от колики и болка. В състава на етеричното масло на тези растения влизат терпенови или фенилпропанови съединения, които определят лечебното им действие.
Така например ментата, чубрицата, риганът, градинският чай, кимионът съдържат пръстения монотерпени с много добро противовъзпалително действие при възпаление на устната кухина, стомаха, червата, белите дробове и др. Лайката, която съдържа сесквитерпени, се използува освен в горепосочените случаи и при възпаление и на други лигавици, при язвена болест, главоболие, подтиснатост и др.