Начин на употреба. Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см³ студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1 — 2 дни ). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2–3 супени лъжици билка се залива с 250 см³ вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.
Лютива мента — Mentha х piperita L. (Mentha aquatica x spicata)
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение (прил. 12) с разклонено от основата, често тъмновиолетово стъбло, високо 30–90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 4–8 см дълги и 1,5–4 см широки, в основата сърцевидни, на върха заострени, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етеричномаслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е с 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, почти правилно, четириделно, с малко по-широк и леко изрязан горен дял. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти през юни—юли.
ОТГЛЕЖДАТ СЕ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ
Разпространение. В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Mentha, някои от които се използуват в народната медицина, като например бласкунът (Mentha pulegium L.), дивият джоджен (Mentha spicata L.), водният джоджен (Mentha aquatica L.), дълголистният джоджен (Mentha longifolia (L.) Hudson) и др.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menthae pipe-ritae) и стръковете (Herba Menthae piperitae).
Химичен състав. Лютивата мента съдържа 1–3% етерично масло (Oleum Menthae) с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50–60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма. За качеството на маслото има значение и наличието на други съставки като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа кетонът ментон (10–15%), който има приятна миризма. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол и др. В листата се съдържат 6–12% танини, горчиви вещества, флаво-ноиди, никотинова киселина и др.
Действие. Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действуват болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.
Приложение. Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прнлигат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаления на дихателните пътища.
Начин на употреба. Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 см³ вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.
Босилек — Ocimum basilicum L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 22) с характерен аромат. Стъблото е 20–60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3–5 см дълги и 2–2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти през юли и август.
Разпространение. Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Отечеството му е Азия.
Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Basilici), отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части на стъблото.
Химичен състав. Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав. Познати са няколко типа етерично масло — със съдържание главно на ли-налоол и метилхавикол или камфора и а-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.