Выбрать главу

Растенията със слабителен ефект, както всички слабителни препарати, не трябва да се прилагат при запек, който се дължи на органични промени в червата с продължителен спазъм, както и при коремни болки с неизяснена причина.

Употребата на тези растения трябва да бъде внимателна и след предварително съветване с лекар.

Растителните продукти със слабителен ефект действуват по различен начин:

1. Голяма част от тях са дразнещи вещества (рациново масло, антрахинонови гликозиди и др.). Те възбуждат рецепторите, предизвикват засилена перисталтика на червата и дефекация. Ефектът на антрахиноновнте гликозиди настъпва късно, тъй като дразнещото вещество се получава след ферментативното разпадане от чревните бактерии.

2. Друга голяма част растителни продукти (нишестета, гуми, пектинови вещества и др.) имат способността да поемат вода, при което набъбват, увеличават многократно масата си, разпъват чревната стена и предизвикват дефекация.

3. Растителните масла облекчават изпразването на червата, като „смазват“ чревната стена и изпражненията и улесняват придвижването на последните. Те затрудняват и всмукването на водата.

В зависимост от силата на своето действие улесняващите изпразването на червата средства се наричат аперитивни (когато леко стимулират чревната перисталтика), слабителни (когато предизвикват безболезнена дефекация) или очистителни (когато предизвикват дефекация, придружена с колики).

Броят на растенията със слабителен и очистителен ефект е много голям. Тук ще бъдат разгледани само най-често използуваните.

Зърнастец — Frangula alnus Mill. (Rhamnus frangula L.)

Сем. Зърникови — Rhamnaceae

Прилож. 15

Описание. Храст или дърво с височина до б м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки (прил. 15). По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6–9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковндни, отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май—август, а плодовете узряват юли-октомври.

Разпространение. Разпространено е из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.

Понякога се смесва с кори от други дървета: елша — Alnus giutinosa (L.) Gaertri., зърника — Rliamnus cathartieus L, гроздовидна череша — Padus racemosa (Lam.) C. Sclmieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).

Не трябва да се събира и планински зърнастец — Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.

Употребяема част. Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пролетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100°С в продължение на 1 час.

Химичен състав. Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антранола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгулаемодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).