Действие. Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.
Приложение. За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8–10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.
Начин на употреба. Корите се прилагат в отвара, получена от 1–3 супени лъжици надробена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.
Слабителна зърника — Rhamnus catharticus L.
Сем. Зърникови — Rhamnaceae
Описание. Храст или ниско дърво, 3–5 м високо, с грапава сивочерна кора (прил. 14). Клонките са повече или по-малко срещуположни и често завършват с тръни. Листата са срещуположни, елипсовидни или закръглено яйцевидни до почти кръгли, 2–5 см дълги и 2–3 см широки, на върха тъпи, късо заострени, по края дребно назъбено напилени. Цветовете са зеленикави, еднополови, събрани в снопчета по 10–15 в пазвите на листата. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 4. Плодовете са сочни, костилковидни, кълбовидни, черни, блестящи, 6–8 мм в диаметър, с 3–4 костилки. Цъфти май—юни, а плодовете узряват август — септември.
Разпространение. Разпространено е из разсветлени широколистни гори от низините до планинския пояс, нарядко в цялата страна, докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се узрелите плодове (Frustus Rhamni caihrtici), листата (Folia Rhamnis cathartici) и кората (cortex Rhamni cathartici).
Химичен състав. Плодовете съдържат оксиметил-антрахинони — емодин и неговите гликозиди франгулин и глюкофрангулин, а също и други антрахинонови съе-динения, на които се дължи слабителното действие. Освен това в плодовете се съдържат и флавоноли — кемпферол, кверцетин, рамноцитрин и рамнетин. В кората на ствола и клонките се съдържа първичният анграгликозид рамнокатартикозид (до 7%). В листата се съдържа до 3% аскорбинова киселина.
Действие. Подобно на слабителния ефект от кората на зърнастеца, но по-меко.
Приложение. Прилага се при страдащи от запек хипертоници, парализирани болни и др. Поносимостта към плодовете на зърниката е по-добра от тази към кората на зърнастеца, тъй като съдържанието на антрахинон в тях е по-малко. В народната медицина растението се използува и външно при гнойни рани, при краста и др. Прилага се и за спиране на млечната секреция у кърмачки.
Начин на употреба. Плодчетата на зърниката могат да се консумират пресни сутрин на гладно (10–20 плодчета) или сварени в сутрешната супа. Изсушени, те се счукват и се заливат с 250 см³ студена вода и след като престоят в нея 8 часа, извлекът се прецежда и се изпива на 2 пъти (може и подсладен).
Сиротица — Graiiola officinalis L.
Сем. Живеничеви –Scrophulariaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо, членесто коренище и 20–60 см високо стъбло (прил. 16). Листата са срещуположни, полустъблообхва-щащи, ланцетни, в горната част назъбени. Цветовете са единични, разположени в пазвите на листата на дълги дръжки. Чашката до основата е петделна с линейно ланцетни дялове. Венчето е тръбесто, около 2 см дълго, на върха с почти двуустиа коронка, бяло или жълтеникаво, с редки надлъжни виолетови жилки. Тичинките с добре развити прашници са само 2. Плодът е широко яйцевидна, заострена кутийка, около 5–6 мм дълга, Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Разпространено е из влажни ливади, край мочурища и по брегове на водоеми в цялата страна.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Gratiolae), събрана по време на цъфтеж.
Химичен състав. В растението се съдържа тритерпеновият гликозид грациозид (грациолин), който при хидролиза се разпада на глюкоза и грациогенин. Освен това са установени алкалоиди, смолисти и дъбилни вещества, тлъсто масло, следи от етерично масло, бетулинова киселина и др. От надземната част са изолирани четири С-моногликозида иа апигеинна и други флавонови О-гликозиди.