Действие. Има очистителен ефект, придружен от силна болка и колики, затова трябва да се прилага само при хора със здрави черва и стомах. Действува диуретично, противоглистно, блювателно (предизвиква повръщане).
Приложение. Стръковете се прилагат при атоничеп запек, при лошо храносмилане и лениви черва, при задръжка на вода в организма (различни видове отоци), при чернодробни страдания (предимно свързани с отоци), против чревни паразити, при сърбеж и др. Билката съдържа силно действуващи отровни съставки и нейното действие е силно и драстично, затова трябва да се приляга много внимателно, само при предписание от лекар и под негово наблюдение.
Начин на употреба. Дневната доза е запарка, получена от 1–2 чаени лъжички оситнена билка, залята с 250 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива на два пъти. В по-големи дози билката предизвиква повръщане.
Луличка — Linaria vulgaris Mill.
Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, гъсто облистено стъбло, високо 30–100 см (прил. 17). Листата са последователни, приседнали, ланцетно линейни, заострени, 2–6 см дълги и 2–10 мм широки. Цветовете са събрани във връхни дълги гроздовидни съцветия. Венчето е жълто, двуустно, с оранжево петно на изпъкналата част на долната устна и с дълга заострена шпора. Тичинките са 4, от които две са по-дълги. Плодът е яйцевидна до продълговата кутийка. Семената са дисковидни с широко ципесто крило. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Разпространено е по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите облистени надземни части (Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха.
Химичен състав. Съдържа алкалоида пеганин с възбуждащо действие върху гладката мускулатура и жлъчегонно действие. изолирани са и флавоновите гликозиди линарин (гликозид на акацетина), неолинарин и пектолинарин. Установени са освен това фитостерол, аскорбинова киселина и други органични киселини.
Действие. Има очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.
Приложение. Билката се прилага при лениви черва като очистително, при нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата жлеза, главоболие, жълтеница и др. Външно се използува при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др. Дрогата е отровна. Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Затова трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол.
Начин на употреба. Използува се запарка от растението. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от оситнената билка с 250 см³ вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 2–3 пъти.
От дрогата в СССР е получен препарат с очистително действие.
Сена (касия) — Cassia senna L. (Cassia aeutifolia Del.) и Cassia angustirolia vahl
Сем. Бобови — Fаbасеае , (Leguminesae)
Описание. Малки храсти, високи до 1 м. Листата са сложни члфтоперести с 4–5 двойки почти приседнали ланцетни целокрайни листчета, 2--3 см дълги и 5–10 мм широки. Цветовете са жълти, събрани в пазвени гроздовидни съцветия. Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, 3–5 см дълъг и 1,5–2,5 см широк.
Разпространение. Култивира се в Африка и Индия.
Употребяема част. Използуват се листчетата на сложния лист (Folia Sennae) и плодовете (Fructus Sennae, Folliculis, Serinae), известни с народното название майчин лист.
Химичен състав. В листата се съдържат около 6% антрахинонови гликозиди — сенозид А и сенозид В, реин и алоеемодин, а също флавонолите кемпферол и из-oрамнетин. Очистителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества. Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, но в по-малко количество (около 2%) в сравнение с листата.
Действие. Слабително, диуретично.
Приложение. Листата и плодът на растението се използуват при запек. Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект (10–12 часа след приемането на билката). Действието с меко, безболезнено и не се последва от запек. Това позволява да се прилага при запек у тежко болни, чернодробно болни и при хемороиди. При продължителна употреба слабителният ефект отслабна. Прилага се и като диуретично средство. Някои народи ги използуват при очни и кожни възпалителни заболявания.