Дрогата е много по-слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.
Начин на употреба. Използува се отвара от плодовете или листата на сената. Една супена лъжица от билката се вари 5 минути с 250 см³ вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.
Ревен — Rheum palmatum L. var. tanguticum Maxim.
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение е късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметьр, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5–7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцве-тия. Околоцветникът е прост, венчевиден, шестделен. Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче. Цъфти юли—август.
Разпространение. Родината на тангутския ревен е Централен Китай. Отглежда се в промишлени плантации в някои райони на СССР. У нас се отглежда само като декоративно растение.
Употребяема част. Използуват се коренищата и корените (Radix et Rhizorna Rhei).
Химичен състав. Съдържа свободни и гликозидно свързани антрахинони (около 3–7%), както и малко количество редуцирани антрахинони. Установени са 5 антрахинонови гликозида — реохризин, хризофанеин, глюко-емодин, глюкореин и глюко-алоеемодин. Дрогата съдържа и танини — глюкогалин, голямо количество минерални вещества, нишесте, пектин и др.
Действие. В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи. В по-големи дози действува слабително или очистително.
Приложение. Корените, коренището и листата се използуват при хроничен запек предимно като слабително средство поради съдържанието на антрахинони. Действието настъпва 8–10 часа след приемане, без да се повлиява функцията на стомаха и тънките черва. Този факт е много благоприятен при лечение на запека у децата, тъй като не се подтиска апетитът и не се разстройва храносмилането. Дрогата може да бъде приложена едновременно с горчиви средства. Единственото неудобство е, че след прекъсване на лечението може да се получи запек, тъй като билката е богата на дъбилни вещества.
Начин на употреба. Корените на ревена, стрити на прах, се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05–0,10 г, като слабително средство по 0,25–0,50 г и като очистително средство по 1–3 г. Те са включени в състава на препарати със слабително действие.
Лен — Linum usitatissimum L.
Сем. Ленови — Linaceae
Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 18), отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко, цилиндрично, 30–120 см високо. Листата са последователни, линейно ланцетни, приседнали, целокрайни, на върха заострени, 2–4 см дълги. Цветовете са с петлистно небесносиньо венче, 1,5–3 см в диаметър. Тичинките са 5. Плодникът е с петгнезден завръз и 5 стълбчета. Плодът е почти кълбовидна, обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни, сплескани, в единия край заострени, в другия — закръглени, 4–6 мм дълги, кафяви, гладки, лъскави. Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете узряват през юли—август.
Употребяема част. Използува се лененото семе (Semen Lini), събрано в пълна зрелост. За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен. Приложение намират освен целите ленени семена също лененото брашно (Farina Lini) и ленено масло (Oleum Lini).
Химичен състав. Лененото семе съдържа 5–12% слузно вещество, на което се дължи омекчаващото, противовъзпалителното и леко слабителното действие. Извличането на слузното вещество от епидермалните клетки се осъществява чрез накисване в студена вода, без загряване! Съдържа се тлъсто масло (30–45%), в състава на което влизат предимно глицериди на ненаситени висши мастни киселини — линоленова, линолова и олеинова. Лененото масло действува добре приизгаряния. То е ценен източник за получаване на препарати, съдържащи витамин F (условно така е наречена групата полиненаситени мастни киселини), който е изходно вещество за биосинтеза на простагландините в човека.