За терапевтичния ефект на лененото семе има значение и съдържащият се в него цианогенен гликозид линамарин (около 1,5%), разпадащ се под действието на фермента линамараза на циановодород, глюкоза и ацетон. В стероловата фракция са установени ситостерол, кампестерол, циклоартенол и холестерол. В лененото семе се съдържат около 20–30% белтъчини, 10–25% въглехидрати, органични киселини, ферменти, витамин А и др.
Действие. Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.
Приложение. Гликозидът линамарин активира секрецията и двигателната функция на храносмилателната система и предизвиква мек слабителен ефект без болки и колики. Действието му е особено благоприятно при еластичен запек. Слузните състазки определят проти-вовъзпалителното действие на лененото семе както вътрешно (при възпаление на стомаха, червата, бронхите, пикочните пътища и др.), така и външно (при изгаряне, циреи и др.).
Лененото семе е полезно при болни с нарушена обмяна на мазнините. Може да се прилага в диетата на болни с атеросклероза и при затлъстяване. Съдържащото се в семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.
Начин на употреба. Вътрешно се приема извлек, получен от 1 супена лъжица семена, залети с 400 см³ студена вода. След като кисне 2 часа, се изпива по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Външно се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло. Последното е много подходящо средство при изгаряне, приложено самостоятелно или смесено с варна вода.
Дива тиква — Bryonia alba L.
Сем. Тиквови — Cucurbitaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение, с месест реповиден корен, отвън жълтеникав, а вътре бял. Стъблата са катерливи, до 3–4 м дълги, прикрепващи се с мустачки за други растения. Листата са последователни, с дръжки, в очертание широко яйцевидни, петделни, в основата дълбоко сърцевидни, по края назъбени, от двете страни четинесто грапави. Цветовете са разделнополови; мъжките са жълтеникави, събрани по 5–7 в щитовидни гроздчета с 5–20 см дълги съцветни дръжки; женските цветове са зеленикави, събрани по 5–12 в щитовидни гроздчета с по-къси дръжки. Плодникът е с долен тригнезден завръз и едно стълбче с три близалца. Плодът е черна, кълбовидна ягода, 6–8 мм в диаметър с 4–6 семена. Цъфти от май до юли.
Разпространение. Разпространено е по влажни места, из храсталаците, край реките и като бурен из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Bryonlae albae), събрани преди цъфтежа. Предпочитат се за употреба свежите корени. Да не се смесва с близкия вид Bryonia dioica Jacq., на който плодовете са червени и растението е двудомно!
Химичен състав. Цялото растение е отровно! Корените съдържат тритерпеноидните горчиви гликозиди брионин и брионидин. Брионинът при хидролиза се разпада на тритерпеновия сапогенин бриогеннн със структура, подобна на кукурбитацините, за които е установено, че имат антитуморно действие. Освен сапонини в корените се съдържат смолисти вещества със силно пургативно действие, много скорбяла, дъбилни вещества, органични киселини и др.
Действие. Очистително, жлъчегонно, диуретично.
Приложение. Дрогата, която съдържа силно действуващи (отровни!) съставки, се прилага при хроничен атоничен запек. Ефектът се придружава от силни болки и колики. Използува се също като диуретично средство при отоци и като жлъчегонно за стимулиране тонуса на жлъчните пътища. В нашата народна медицина се прилага и при болести на опорния апарат, при ревматизъм и подагра, като успокояващо средство срещу повръщане и др. Билката трябва да бъде прилагана в много малки количества. По-големите количества предизвикват повръщане, кръвоизливи в стомаха и червата, кървава диария и др.
Начин на употреба. Външно се прилагат счукани корени на каша с растително масло или настойка в съотношение 1:1 при ревматизъм, натъртване, подагра и други мускулни и ставни болки. Използуват се и счукани пресни корени, без да се разтварят в растително масло. Вътрешно трябва да се прилага много внимателно отвара от счуканите корени, като 1 чаена лъжичка от тях се варят с 1/2 л вода. Изпива се по 1 супена лъжица до 1/2 кафена чашка преди ядене.
Алпийски лапад — Rumex alpinus L.
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално много--главесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1–2 м високо, изправено, разклонено. Приосновните листа са с дълги жлебовидни дръжки и широко яйцевидна петура, в основата дълбоко сърцевидна, на върха закръглена, а по края леко накъдрена. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни—август.