Разпространение. Разпространено е из планинските поляни, край потоци и реки, около хижи и кошари върху богати на азот почви в планините между 1200 и 2400 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се корените (Radix Rumici alpini).
Химичен състав. Съдържа антрахиноновпте съединения хризофанова киселина, хризофанеин, емодин, глюко-емодин, реохрилин и фисцион, а също и дъбилни вещества.
Действие. Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. Ефектът прилича на действието на ревена. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.
Приложение. Корените на алпийския (R. alpinus L.) и конския (R. confertуs Willd.) лапад се прилагат в малки дози при разстройство, а в по-големи дози — при запек. Действието настъпва около 10–12 часа след приемане на билката. Малките дози предизвикват жлъчегонно и общотонизиращо действие и се използуват при безапетитие, жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания. При продължителна употреба на билките настъпва привикване. Слабителното действие отслабва, но може да се получи нарушение на солевата обмяна, да се увреди сърдечната дейност, да се получат неврити и парализи. Те могат да влошат състоянието на болни от бъбречнокаменна-болест, затова трябва да се избягва употребата им. В народната медицина корените се използуват и външно при кожни болести — обриви, циреи, краста и др.
Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица билка, която се вари 2 мин в 1/2 л вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. Външно се прилага сок от прясно растение.
Полска поветица — Convolvulus arvensis L.
Сем. Поветицови — CorcvolvuSaeeae
Описание. Многогодишно тревисто растение с увивно или полегнало стъбло. Листата са цели, целокрайни, продълговато яйцевидни, триъгълни или ланцетни, в основата най-често копиевидни или стреловидно копиевидни, с дьлги дръжки. Цветовете са разположени по 1–2, по-рядко по 3 в пазвите на листата. Венчето е фунневидно, розово или бяло. Тичинките са 5, прикрепени за основата на венчето. Плодникът е горен с едно стълбче и две нишковидни близалца. Плодът е двугнездна, четирисеменна сферично яйцевидна кутийка. Цъфти от май до август.
Разпространение. Разпространено е като плевел най-често из окопните култури, но също и в посевите. Среща се и като бурен по тревисти и каменливи места край пътища и огради, из дворове п градини.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Convoivulae arvensis), събрани по време на цъфтеж.
Химичен състав. Съдържа гликозидно смолисто вещество със силно слабително действие, дъбилни вещества, витамин С и др. В хидролизат от листата са установени флавоновите агликони кверцетин, кемпферол и кафена киселина.
Действие. Очистително и жлъчегонно.
Приложение. При хроничен атоничен запек предизвиква бърз и силен ефект, придружен от болки и колики. Използува се при застойна жълтеница, при затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза. Билката е отровна в по-големи количества. Предизвиква диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и др. Причинява и кръвоизливи. Трябва да се прилага много внимателно. Да не се прилага при деца.
Начин на употреба. Запарка от 1 чаена лъжичка билка, накисната за 1 час в 250 см³ вряща вода, се изпива за 2 дни по 3 пъти дневно.
Всички народи имат предпочитани средства, които използуват за предотвратяване на запека и за редовно изпразване на червата.
Общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата (Rosa damascena Mill.). У нас има и препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.
Друго народно средство у нас са сините сливи (Prunus domestica L.). Пресни, сушени или като компот те оказват слабително действие.
В някои страни като леко слабително средство при деца използуват цветовете от праскова — Primus persica (L.) Batsch (Persica vulgaris Mill.). Цвят от праскова (30 г) се запарва с 1/2 л вода илн мляко. Съдържащият се в цветовете гликозид има и успокояващо действие. В големи дози може да бъде отровен.