Начин на употреба. Най-добре е плодчетата да се приемат чрез дъвкане или като подправка на храната. Може да се прилагат като отвара. Счукани плодчета (3 чаени лъжички) се заливат с 250 см³ . вряща вода, кипват се 15 мин и се оставят в закрит съд 10 мин. Извлекът се прецежда и се изпива на части за 1 ден.
Кориандър — Coriandrum sativum L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Едногодишно растение (прил. 20) с 30–70 см високо, фино набраздено, голо, кухо стъбло, разклонено в горната част. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, цели и триделни до напълно трилистни, по-рядко и пересто наделени; долните стъблови с къси дръжки, два пъти пересто насечени; средните и горните 2 до 3 пъти пересто насечени с линейни или почти нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с 3–5 почти еднакво дълги главни лъча, в основата без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели или розови. Плодовете, са кълбовидни или елипсовидни, 2–5 мм в диаметър, светлокафяви или жълти, неразпадливи, с 10 слабо изпъкнали, змиевидно извити главни ребра и 12 ясно изпъкнали, прави вторични ребра. Цъфти през юни и юли.
Разпространение. Отглежда се главно в Първомайско и Асеновградско. Много рядко се среща и подивяло като плевел из посеви и градини.
Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Coriandri) и полученото от тях етерично масло (Oleum Coriandri).
Химичен състав. Плодовете съдьржат 1–3% етерично масло с главна съставка алкохола линалоол (кориандрол) — 60 до 80%, на който се дължи приятният аромат. В плодовете се съдържа също 10–20% тлъсто масло, до 17% белтъчини и незначително количество алкалоиди. Установени са флавоноиди и кумарини — умбелиферон и скополетин.
Действие. Както другите ароматни растения от сем. Сенникоцветни плодчетата на кориандъра стимулират секрецията и моториката на храносмилателната система, като действуват карминативно, апетитовъзбуждащо, спазмолитично и болкоуспокояващо. Притежават известно откашлично действие.
Приложение. Плодчетата се използуват най-често като газогонно и стимулиращо храносмилането средство, при лениви черва, безапетитие и запек. По-рядко се прилагат при бронхит и други белодробни възпалителни заболявавия. Плодчетата не са отровни, но пресният сок от растението потиска централната нерва система и може да предизвика смърт от спиране на дишането.
Начин на употреба. Използуват се плодчетата по 5–10 броя, приети 1–2 пъти дневно, или приготвените от тях спиртен извлек и запарка. Последната се приготвя с 1 чаена лъжичка счукани плодчета на 250 см³ вода (доза за 1 ден). Поради неприятния им вкус добре е те да се приемат едновременно с други газогонни билки.
Резене (морач) — Foeniculum vulgare Mill.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание. Многогодишно или двегодишно растение (прил. 23) с 1 до 2,5 м високо, силно разклонено стъбло. Листата са последователни, 3–4 пъти пересто насечени е линейно нишковидни до нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с диаметър 8–20 м, с 10–12 главни лъча, без обвивка в основата. Цветовете са жълти. Плодовете са 5–10 мм дълги и 2–3 мм широки, продълговато цилиндрични, към краищата леко стеснени, зеленикавокафяви, двусеменни, при узря-ване разпадащи се на две полуплодчета с по 5 светли, ясно изпъкнали ребра. Цъфти от юли до септември.
Разпространение. Културно растение, но в някои части на страната се среща и подивяло.
Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Focniculi) и етерично масло (Oleum Foeniciili).
Химичен състав. Плодовете съдържат 2–6% етерично масло с главна съставка анетол (около 50–80%) и бицикличния кетон фенхон (10–20%), на който се дължи камфороподобната му миризма. В сладката форма var. dulce фенхон почти не се съдържа. В етеричното масло освен това се съдържат метилхавикол, анисалдехид, анискетон, анисоза киселина и др. В плодовете са установени и флавоноиди — производни на кверцетина и кемпферола. В плодовете се съдържат и до 18% тлъсто масло, белтъчини и захари.
Действие. Газогонно, апетитовъзбуждащо, слабително, откашлично, диуретично.
Приложение. Плодчетата се прилагат особено често при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове и др. Те стимулират храносмилането — подобряват апетита, премахват коликите, действуват газогонно и слабително. Действието им се засилва, когато се комбинират със слабителни билки. Използуват се и като отхрачващо средство при бронхите и коклюш. Прилагат се понякога и за увеличаване на млечната секреция у кърмачки, както и за регулиране на нередовната менструация. Дрогата има общостимулиращо действие и увеличава работоспособността (за разлика от плодчетата на анасона и кориандъра, които успокояват и довеждат до сънливост). Корените се използуват при бъбречни болести и отоци като пикочогонно средство. Плодчетата влизат в състава ка готови билкови чаеве.