Кимион (Cuminum cyminum L.). Това е едно от най-ефикасните газогонни средства. Освен това има способността да увеличава млечната секреция у кърмачки. Плодчетата се прилагат както плодчетата на резенето.
Хрян — Armoracia rusticana P. Gaertn. (Cochlearia armoracia L.). Освен другите си полезни действия върху храносмилателната система корените на хряна имат и газогонно действие. В големи дози ефектът отслабва. Тъй като действието се дължи на етеричното масло, най-благоприятна е употребата на прясно настъргани корени.
5.1.6. БИЛКИ С АНТИДИАРИЧНО И АДСТРИНГЕНТНО ДЕЙСТВИЕ
Най-често използуваните билки с антидиарично и адстрингентно-действие съдържат танини. Различните видове танини имат общото свойство да се свързват с белтъците, да ги преципитират, да уплътняват тъканите, да подсушават мокрещи рани, да улесняват образуването на съсиреци и да спират кръвотечението. В големи дози те имат дразнещо, разрушаващо тъканите действие. Билките се използуват като противовъзпалителни и кръвоспиращи средства както външно, така и вътрешно най-често при диария — особено кървава (при точно поставена диагноза и под лекарски контрол).
Често наред с танини растенията съдържат етерични масла и пектини. При ферментативното разпадане на последните се получава пектинова киселина, която ускорява съсирването на кръвта.
Билките с антидиарично действие трябва да се прилагат внимателно при точно спазване на дозировката, в не много концентрирани разтвори, за да се избегне дразнещото им действие. При приготвяне па отвари билките да се варят само десетина минути, за да не се разруши активната им съставка.
Планински очиболец (горско прозорче) Potentilla erecta (L.) Rauschel (P. tormentilla Stokes)
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 25) с почти хоризонтално-коренище, тъмнокафяво отвън и червенокафяво отвътре. Стъблата са приповдигащи се или изправени, 10–40 см високи, тънки, в горната част разклонени. Приоснов-ните листа са с дълга дръжки, с 3 или 5 листчета, а стъбловите са винаги тропни, приседнали с два едри прилистника. Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката е двойна, с 4 листчета на подчашката и 4 чашелистчета. Венчето е с 4 обратно сърцевидни венчелистчета. Тичинките и плодниците са многобройни. Цъфти юни—август.
Разпространение. Разпространено е из мочурливи и влажни ливади в предпланините и планините от 500 до 2800 м надморска височина в цялата страна.
Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Tormen-tillae).
Химичен състав. Съдържа 15–30% главно катехинови дъбилни вещества, но също галотанин и елаготанин. Изолирани са димерни и тримерни катехини. Освен това в дрогата се съдържа свободна елагова киселина, тритерпеновите торментилови киселини, а също и тритерпеновият гликозид торментозид.
Действие. Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.
Приложение. Коренището се използува като запичащо и кръвоспиращо средство. Прилага се при кървене от носа, матката, при хемороиди и др. Употребата му при вътрешни кръвоизливи крие голяма опасност за болния — в такива случаи трябва да се потърси непременно лекарска помощ. Билката се препоръчва при възпаление на стомаха и червата, при язва, гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, при диария (особено у старци); при чернодробни заболявания, възпаление на очите и др. Външно се използува при мокреща екзема, изгаряния, рани, натъртване с подкожни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение у жените, невралгии, неврити и др. Пресният сок от корените се пие при чернодробни заболявания.
Начин на употреба. За вътрешно приемане се приготвя отвара от 5–10 г коренище в 1/2 л вода. След като ври 20 мин, се прецежда и се приема по 6–8 супени лъжици дневно. За външна употреба се прави по-концентрирана отвара с 30 г билка на 1/2 л вода.
В народната медицина освен планински очиболец за същите заболявания се използува и пълзящият очиболец (Potentilla reptaiis L.).