Трънка — Primus spinosa L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Силно разклонен бодлив храст, висок 1–3 м, с тъмносива кора (прил. 26). Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2–4 см дълги, назъбени. Цветовете са бели, най-често единични, 1,5–2 см в диаметър, с 5–6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март—април.
Разпространение. Разпространено е из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Prun spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).
Химичен състав. Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемп-ферол-3,7-дирамнозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др. Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.
Действие. Запичащо, противовъзпалително.
Приложение. Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използуват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).
Начин на употреба. 6–8 изсушени плода се заливат с 250 см³ вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2–3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см³ вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.
Градско омайниче (зайча стъпка) — Geum urbanum L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото е 30–70 см високо, леко влакнесто. Приосновните листа са прекъснато пересто лировидни, сближени в розетка. Стъбловите листа са тройни, с къси дръжки или най-горните са триделни. Цветовете са светложълти, 10–15 мм в диаметър. Плодниците са многобройни и при узряване образуват сферична главичка. Плодчетата са 3–6 мм дълги, влакнести, с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.
Разпространение. Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горски поляни, край горски пътеки, из селищата край огради, по дворове и пустеещи места от низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част. Използуват се коренищата (Rhizoma Gei tirbanae, Rhizoma Caryophyllatac) и надземната част (Herba Gei urbanac).
Химичен състав. Коренището съдържа етерично масло, в състава на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма. Освен това се съдържат 20–30% дъбилни вещества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди.
Действие. Препоръчва се от народната медицина като противо-възпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.
Приложение. Използуват се при кървящи венци, хемороиди и др. Намират приложение и при други храносмилателни заболявания — колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, червата, черния дроб. Използуват се за ускоряване заздравяването на рани. Препоръчват се като нервнотонизиращо средство.
Начин на употреба. Корените с коренището се прилагат в отвара — 2 чаени лъжички на 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден.
Червено подъбиче — Teticrium chamaedrys L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Дребно полухрастче (прил. 28) с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10 до 30 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговати или продълговато яйцевидни, в основата клиновидни, по-края напилени или назъбени с тъпи зъбчета. Цветовете са разположени в пазвите на горните листа и образуват класовидно съцветие. Венчето е розово до червеникаво, с привидно липсваща горна устна, тъй като е разцепена дълбоко на две половини, които са отместени към долната устна. Тичинките са 4 и стърчат навън от венечната тръбици. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.