Розмарин — Rosmarinus officinalis L.
Сем. Устноцветни — Lamiacea (Labiatae)
Описание. Вечнозелен силно разклонен храст (прил. 29), достигащ до 2 м ви-сочина, с изправени или приповдигащи се клонки, Листата са срещуположни, 1,5 до 4 см дълги и 1–3 мм широки, линейни, кожести, със завит надолу ръб, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу бяловлакнести, със силно изпъкнала главна жилка. Цветовете са виолетови, бледосини или бели, събрани в къси гроздовидни съцветия. Тичинките са само 2. Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета. Цъфти от май до юли.
Разпространение. У нас се отглежда като декоративно растение, главно по Черноморското крайбрежие. Родината на розмарина е Средиземноморската област.
Употребяема част. Изолзуват се листата [Folia Rosmarini) и младите облистени клонки (Herba Rosmarini), събрани по време на цъфтеж.
Химичен състав. Съдържа 1–2% етерично масло, (Oleum rosmarini) с главна съставка цинеол (около 30%). В състава на етеричното масло влизат още борнеол, камфора, а-пипен, камфен и др. терпени. В листата ее съдържат тритерпеновите киселини — урзолова и олеанолова, полифенолната розмаринова киселина, флавоноиди и др.
Действие. Антндиарично, обезболяващо, противовъзпалително, жлъчегонно.
Приложение. Листата и младите стръкове на растението се използуват широко в народната медицина на средиземноморските страни. Те се прилагат при стомашно-чревни разстройства (особено кървави диарии), при отпадналост и преумора, при възпаление и застой в жлъчните пътища, при косопад и др. Особено се цени етеричното масло, което под формата на мази се изполузва за лечение на натъртване, изкълчване, на рани и др. Може да бъде приложено и при ревматизъм, Растението има и инсектицидно действие, особено срещу молци.
Начин на употреба. От листата и младите стръкове се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден. Може да бъде използувана за гаргара, компреси и др. Прилага се и спиртен извлек за мазане на болните стави при ревматизъм.
Къпина — Rubus L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Rubus fruticosuc L., с много видове, подвидове, вариетети и форми. У нас са раз-пространени 44 вида, между които: сива къпина — R. canescens DC, полска къпина — R. caesius L. влакнеста къпина — R. hirtus W. К., кърва-вочервена къпина — R. sanguineus Friv. и др. Те са бодливи, храстовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтеперести с по 3–7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри — върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20–30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.
Разпространение. Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.
Употребяема част. С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.
Химичен състав. Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флаво-ноиди, органични киселини, витамин С и др. Корените — дъбилни вещества, инозит и др.
Действие. Запичащо, кръвоспиращо, лротивовъзлалително, фитонцидно.
Приложение. Къпината се използува като лекарство отдавна. Още старите гърци са употребявали листата за заякчаване на венците. Римляните са ги изполузвали против диария, а Гален прилагал корените против бъбречни камъни. Арабите са използували листата като средство за полово възбуждане. В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация. Плодовете се използуват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.