Начин на употреба. Използува се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6–10 г листа или 15–20 г плод на 500 см³ вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.
Миши уши (рунянка) — Hieracum pilosella L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание. Многогодишно тревисто растение с дълги, тънки, пълзящи издънки. Стъблата са безлистни, 5–30 см високи, завършващи на върха с по една цветна кошнпчка. Листата са 2–10 см дълги, 5–20 мм широки, продълговато елипсовидни до обратно ланцетни, събрани в приосновна розетка, отгоре зелени, с редки, дълги, четинести власинки, а отдолу бяловълнести. Обвивните листчета на цветните кошнички са линейно ланцетни, остри. Всички цветове са езичести, жълти, с червени ивици от външната страна. Цъфти юни—август.
Разпространение. Разпространено е из гористи и планински места в цялата страна.
Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Hieracii pilosellae), събрана в началото на цъфтежа.
Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, кумарина умбелиферон, флаво-ноиди — лутеолин-7-глюкозид, кафена и хлорогенова киселина, захари, горчиви и слюзни вещества, смоли и др.
Действие. Противовъзпалително, кръвоспиращо, запичащо, диуретично.
Приложение. Надземната част от растението се използува при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, при слабо кърпене от различно естестзо (маточно, чревно и др.). По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота (вътрешно). Мас от суха или прясна трева се използува за улесняване заздравяването на гнойни рани. Билката съдържа отровни вещества и не трябва да се прилага дълго и в големи количества.
Начин на употреба. Запарка от 3–4 чаени лъжички ситно нарязана билка с 250 см³ вряща вода се изпива за 1 ден при назначение и наблюдение от лекар.
Дрян — Cornus mas L.
Сем. Дрянови — Cornaceae
Описание. Храст или разклонено дързо, високо до 8 м, с жълтеникавосива напукана кора на стъблото. Листата са срещуположни, прости, с елипсовидна форма, целокрайни. Цветовете са дребни, жълти, приседнали в пазвите на листата. Плодът е червен, продълговато елипсовиден, месест, с една костилка. Цъфти през февруари—март, преди развитието на листата. Плодовете узряват през август—октомври.
Разпространение. Разпространено е из горите и храсталаците, в предпланинския и планинския пояс на цялата страна докъм 1300 м надморска височина.
Употребяема част. Изполузват се плодовете (Fructiis Corni).
Химичен състав. Плодовете съдържат до 0,50% дъбилни вещества, флавонола рутин, витамин С, органични киселини до 3%, захароза, пектин и др.
Действие. Запичащо, противовъзпалително, кръвоспиращо. Приложение. Използуват се плодовете (пресни, кулинарно преработени и изсушени) при стомашно-чревни разстройства (гастрити, колити, диарии) с кървене. Кората и младите пъпки имат жлъчегонно и диуретично действие.
Начин на употреба. Най-често се употребява запарка от 5–10 г сухи плодове на 250 см³ вряща вода, която се изпива на 1–2 пъти. Може да се използува и за гаргара при кървящи венци.
Мушмула (Mespiltis germanica L.). Растението има адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително действие. Плодовете, особено недозрелите, и семената се използуват при стомашно-чревни заболявания — особено при диария. Прилагат се и при бъбречни колики. При ангина се прави гаргара с чай от листата. От листата се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа на 250 см³ вряща вода. Отвара може да се направи и от плодовете.
Ориз (Oryza sativa L). Високата хранителност и усвояемост правят ориза подходящ за диетично хранене и за хранене на децата, когато е необходимо да се повиши калоричността на храната. Използува се под формата на отвара или каша срещу стомашно-чревни разстройства. Оризовите трици се прилагат срещу болестта бери-бери.
Като антидиарични средства се използуват и много други растения — дъб, орех, различни видове метличина и др.
5.1.7. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЧРЕВНИ ПАРАЗИТИ
Чревните паразитози, широко разпространени в миналото, с подобряване на хигиенните условия чувствително намаляват през последните години. Лечението на опаразитяването трябва да става винаги от лекар. За тази цел съществуват ефикасни препарати. В народната медицина срещу чревните паразити се използуват неголям брой растения, някои от които намират приложение и в научната медицина. Активните вещества в растенията влияят върху нервната система на паразитите и стават причина те да се откъснат от червата и да бъ-дата изхвърлени чрез изпражненията. Тези вещества, ако се резорбират, могат да бъдат отровни и за човека.