Действие. Спазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противо-възпалително.
Растението принадлежи към сем. Макови и също както съно-творния мак съдържа много алкалоиди, на които предимно се дължи неговото действие и приложението му в народната и научната медицина. Много от алкалоидите — са изолирани и проучени фармакологично. Така например хелидонинът в малки дози действува успокояващо, а в големи дози предизвиква парализи. Хомохелидонинът има местно обезболяващо действие, но в малко по-големи дози предизвиква гърчове. Хелиритринът дразни тъканите на мястото, къ-дето е поставен. Сангвинаринът в малки дози подтиска, а в големи възбужда централната нервна система, засилва чревната перистал-ика и секрецията на храносмилателни сокове, особено на жлъчката. Протопинът тонизира маточната мускулатура.
Приложение. Използува се както надземната, така и подземната част на растението и пресният сок от него при много и разнообразни заболявания.
У нас растението се прилага за лечение на чернодробни болести (жълтеница, жлъчно-каменна болест), гастрит, колит и др., при които оказва болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично действие. Използува се и при бъбречни заболявания и отоци (действува диуретично), при лошо храносмилане, високо артериално налягане, хемороиди, за регулиране на менструационния цикъл, при скрофули, глисти и при някои кожни болести (напр. брадавици, при което се разчита на дразнещото действие на сока на растението).
Лечението трябва да се провежда само при предписание и на-блюдение от лекар (растението е силно отровно; предизвиква възпа-ление на лигавицата на стомаха и червата с диария, обща слабост, гърчове и др.).
Начин на употреба. Използува се пресният сок от стръковете външно при брадавици, конто се намазват с него един-два пъти дневно в продължение на няколко дни. Може да се използува и запарка, приготвена от 1 супена лъжица стрита билка, накисната в 1/2 л вряща вода за 1 час. Пие се по 1 ракиена чаша преди ядене.
Жълт смил — Helichrysum arcnarium (L.) Moench
Сем. Сложноцветни = Asteraceae (Compositae)
Описание. Многогодишно сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение (прил. 35). Стъблата са прави или възходящи, високи до 30 см, разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцетни, 2–6 см дълги, целокрайни, заострени. Цветните кошнички са кълбвидни, 5–6 мм в диаметър, с лимоненожълта до златистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести, оранжеви. Цъфти юни—септември.
Разпространение. Разпространено е по песъчливи, каменисти и тревисти места по Черноморското крайбрежие — Варненско, Аврен-ското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър; в Югоизточна България — Провадийско, Шуменско и др., а също и в Кюстендилско.
Употребяема част. Използуват се цветните кошнички (Inflores-centia Helichrysi arenarii, Flores Helichrysi arenarii. Flores Stoechados citrini).
Химичен състав. Съдържа флавоноиди от различен тип — флавоноли, флавони, флаванони и халкони. С най-голямо значение за лечебното действие са халконът изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.
Действие. Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.
Приложение. Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се предимно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др.
Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да стимулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреати-чен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.
Начин на употреба. Използуват се чаеве, отвари, запарки от цветовете на жълтия смил. Предписва се например запарка, приготвена от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действуващите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъчен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.