Химичен състав. Съдържа горчивите дитерпенови лактони марубнн и према-рубин, а също вулгарол и марубиол. Изолирани са алкалоидите бетоницн тури-цин и стахидрин; холин, в-ситостерол, галова и урзолова киселина и др.
Действие. Спазмолитично, жлъчегонно, противокашлично.
Приложение. Използува се при болести на черния дроб, при стомашно-чревни възпаления с колики, при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при диабет, при скрофули, ревматизъм, кожни обриви и др. Прилага се при ларингит, бронхит, магарешка кашлица, задух. Във ветеринарната медицина с надземната част на растението в прясно състояние се лекуват гнойни рани. Билката се препоръчва за лечение предимно на болестите на дихателните пътища и при жълтеница. Доказана е основателността на използуването й като жлъчогонно, спазмолитично и хипотензивно средство.
Начин на употреба. Приготвя се извлек от 2 чаени лъжички оситнена билка, накисната за 4 часа в 250 см³ студена вода. Изпива се за 1 ден. Може да се приеме и под формата на прах по 4 г 2–3 пъти дневно, подсладен със захар.
Кисел трън — Berberis vulgaris L.
Сем. Киселтрънови — Berberidaceae
Описание. Бодлив, силно разклонен храст, висок до 3 м (прил. 39). Клонките са покрити с триделни, по-рядко петделни или прости, здрави бодли, дълги до 2см. Листата са елипсовидни, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйце-видни, на върха тъпи, при основата стеснени в къса дръжка, по края слабо на-пилени, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. Цветовете са жълти, разположени по 15–25 в увиснали гроздовидни съцветия, дръжките на които излизат от пазвите на листата. Околоцветникът е двоен с шестлистна чашка и шестлистно венче. Тичинките са 6. Плодовете са продълговати, оранжевочер-вени, сочни, 2–3-семенни ягоди. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през май—юни, а плодовете узряват през септември.
Разпространение. Разпространено е из храсталаците, по сухи и каменливи места, в окрайнини на гори, обикновено на варовит терен, Употребяема част. Използуват се корените (Radix Berberidis), корите на корените (Cortex Berberidis radicis), листата (Folia Berberidis) и плодовете (Fructus Berberidis). Корените се изваждат през пролетта, а плодовете се берат при пълното им узряване.
Химичен състав. Корените съдържат главно алкалоиди от протоберберинов тип. Основен от тази група е алкалоидът берберин — съдържанието му в кората на корена достига до 7%. Освен берберин со съдържа ятроризин, колумбамин и пламатин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са установени оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди.
Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.
Приложение. Плодчетата могат да се консумират като храна под формата па сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръво-спиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.
Начин на употреба. От корите на корените се прави отвара, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.
Синя жлъчка (цикория) — Cichoriimi intybus L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 40) с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30–120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на сгъбловиге листа. Обвивката на цветните кошнпчки е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1–2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.