Чаеве при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища
1. Жлъчегонен чай# (Species Cholagogae MA)
Rp. Strob. Lupuli (шишарки от хмел) 50,0
Fol. Menthae spicate (листа от джоджен) 25,0
Hb. Cichorii (стръкове от синя жлъчка) 25,0
Прилага се при заболявания на жлъчните пътища и храносмилателната система.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се залива с 200 см³ вряща вода. След изстиване чаят се изпива 20 мин преди ядене. Дневна доза 3 чая.
2. Rp. Rad. Cichorii (корени от цикория) 40,0
Fl. Helichrysii (цветове от жълт смил) 40,0
Rad. Taraxaci (корени от глухарче) 40,0
Прилага се за стимулиране изпразването на жлъчния мехур.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се вари 5 мин с 250 см³ вода. Прецежда се, след като изстине. Изпива се на 3 пъти за един ден.
3. Rp. Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 10,0
Fl. Hefichrysi arenarii (цветове от жълт смил) 10,0
Cort. Fransrulae (кори от зърнастец) 10,0
Rad. Taraxaci (корени от глухарче) 10,0
Rad. Rubiae tinct. (корени от борш) 40,0
Прилага се при жлъчнокаменна боласт. Стимулира изпразването па жлъчния мехур.
Начин на употреба. Отвара от 2 супени лъжици смес с 250 см³ вода се пие сутрин и вечер по 1 чаена чаша.
4. Rp. Hb. Marrubii (стръкове от пчелник) 10,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 20,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 20,0
Прилага се за стимулиране произвеждането и отделянето на жлъчка.
Начин на употреба. Отвара от 2 супени лъжици смес на 250 см³ вода се пие по 1–2 супени лъжици 30 мин преди хранене.
5. Rp. Hb. Chelidonii (стръкове от змийско мляко) 10,0
Rad. Taraxari (корени от глухарче) 10,0
Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 10,0
Siygm. Maydis (царевична коса) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Hb. Vioiae tricol. (стръкове от трицв. теменуга) 10,0
Fr. Anisi (плодове от анасон) 10,0
Fr. Coriandri (плодове от кориандър) 10,0
Прилага се при жлъчнокаменна болест.
Начин на употреба. Прави се отвара от 1 супена лъжица смес на 250 см³ вода. Пие се по 1 чаена чаша отвара 3 пъти на ден.
5.2. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
От древността до наши дни лечебните растения се ползуват може би с най-голяма популярност при заболяванията на дихателната система. Много от тези болести като остри възпаления (катари) на горните дихателни пътища, остри и хронични бронхити, емфиземи, бронхиектазии, бронхиална астма и др. могат да бъдат повлияни благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства (чаеве, отвари, запарки) от лечебни растения. В едни случаи само тези народни средства могат да бъдат достатъчни, в други те успешно се съчетават с температуропонижаващи, противоинфекциозни и др. лекарствени средства. Особено подходящи са лечебните билки при хронични заболявания на дихателната система, изискващи продължително лечение, при стари хора.
Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане, бронхоспазъм, кашлица с различен характер: суха, дразнеща, без отделяне на храчки или с по-лесно или по-трудно изхвърляне на бронхиални секрети. Всяко заболяване на дихателната система изисква компетентно и точно диагностициране и своевременно лечение. В комплекса от лечебни мероприятия на лечебните растения се пада важна роля.
При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве, лапи и др., приготвени от различни дроги. Те упражняват потогонно действие, разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина, снижавайки по този начни повишената температура. Към това се прибавя и противовъзпалителното и противо-микробното действие на редица дрогн. Един от най-обезпокоителните симптоми на заболяванията на дихателната система е кашлицата. Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания, разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток, натрупване на секрети и други причини. В такива случаи особено полезно е използуването на някои слузни вещества, съдържащи се в различни растения. Във вода тези вещества образуват желатиноподобна слузеста маса, която „покрива“ като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс. Такива слузни вещества се намират в лененото семе, в корените на ружата, в семките на дюлята и др. Поради липсата на токсичност това са истински „домашни средства.“ За успокояване на безцелната, суха кашлица могат да се използуват някои вещества (главно алкалоиди) които подтискат, успокояват центъра на кашлицата в продълговатия мозък. Такова действие има опият, кодеинът, наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак, но те не са „домашни средства“. Напротив, тяхното използуване силно се ограничава поради голямата им токсичност, способността им да подтискат центъра на дишането и да предизвикват привикване и пристрастяване.