Много лечебни растения съдържат активни вещества, които повлияват рефлекса на отхрачването (отхранващи, експекториращи средства). Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети, усилват движенията на ресничките на постилащите дихателните пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета. На сапонините, конто се съдържат в някои растения, като иглика, подбел, трицветна теменуга и др., се дължи отхранващият ефект на тези растения. Приложени в малки дози, те дразнят умерено лигавицата на стомаха и червата, предизвикват леко гадене (повдигане) и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне.
Растения, съдържащи етерични масла (мащерка, бор, анасон и др.), имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне, а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове, етеричните масла упражняват и местен противовъзпалнтелен ефект, отбъбват бронхиалната лигавица. Те притежават и умерен ан-тисептичен, противомикробен и противогнилостен ефект, което ги прави популярни помощни средства при хронични бронхити с гнойни храчки, при белодробни абсцеси, гангрени.
Много растения, съдържащи етерични масла (мащерка, роза), упражняват и известно бронхоразширяващо действие и с успех се използват при някои спазми — спазстичен бронхит, коклюш, бронхиална астма.
Черен бъз — Sambucus nirga L .
Сем. Бъзови — Caprifoliaceae
Описание. Разклонен храст или дърво (прил. 44), високо до 3 м и рядко до 8 м, със силно развита коренова система. Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях (като чертички) и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3 до 9 листчета — с яйцевидно продълговата форма, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. Тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиоле-това сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май—юни.
Разпространение. Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места в цялата страна.
Употребяема част. За лечебна цел се използуват най-често цветовете (Fiores Sambuci), конто след изсушаване на сянка се пресяват през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. Порядке се употребяват корените (Radix Sambuci nigri).
Химичен състав. Цветовете съдържат малко количество етерично масло, съста-вено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифе-нолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, така също и гликозидни веще-ства с потогонно действие, слузни и малко дъбилни вещества.
Действие. Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и от-храчващо действие. Листата действуват диуретично и слабително.
Плодовете имат слабително и диуретично действие.
Приложение. Цветовете на бъза се употребяват при хрема, ан-гина, кашлица, пресипнал глас.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотенция, хемороиди, подагра.
Отвара от листата се използуват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.