Чай от цветовете се използува за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
Начин на употреба. От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см³ вряща вода. Оставя се за 10–15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, които се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диурегично и слабително средство, за усил-ване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см³ вода.
Липа (дребнолистна, едролистна, сребролистна) — Tilia cordata Mill. (Т. parvifoiia Ehrh.)
Tilia platyphyllos Scop. (T. grandifolia Ehrh. Tilia tomentosa Moench (T. argentea DC.)
Сем. Липови — Tiliaceae
Описание. Високи до 25–30 м дървета, разклонени, с гъста корона. Листата са последователни, с неправилно сърцевидна форма, назъбени покрая, с дълги дръжки, с прилистници в основата. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, отдолу — синкавозелени, при едролистната липа те са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната — отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити е власинки. Цветовете са събрани в полусенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника, който е ланцетен, целокраен, кожест, с мрежесто жилкуване. Присъцветникът на дребнолистната липа е гол, на едролистната — покрит със звездовидни власинки, а при сребролистната — с белезникави власинки. Съцветията на дребнолистната и сребролистната липа са дребни, обикновено са от 5 до 7, дори до 15 цветчета, а на едролистната — от 2 до 5, най-често 3 едри цветчета. Чашката на всички е петлистна, венчето е светложълто, петлистно. Тичинките са многобройни. Плодът е едносеменно меко орехче при дребнолистната липа и с твърда, вдървена обвивка при останалите два вида. Дребнолистната липа цъфти най-къспо към средата на лятото — след едролистната и сребролистната.
Разпространение. Сребролистната липа е най-широко разпространена в страната ни, докато останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланинските и планинските области. Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета.
Употребяема част. Използуват се съцветията с присъцветниците (Flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците (Flores Tiliae sine bracteis), събрани по време на цъфтене.
Химичен състав. Цветовете съдържат около 0,06% етерично масло с главна съставка алкохола фарнезол; флавоноидния гликозид тилирозид (производно на кемпферола и р-кумарова киселина) и флавоноиди, производни на кверцетина. В прицветниците се съдържат слузно вещество, танини, производни на β-ампирина, аскорбинова киселина и др.
Действие. Цветовете на липата (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.
Приложение. Използува се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретпчно средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища.
Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използува още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина.
В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 см³ вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща. За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 см³ вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат.
Малина — Rubus idaeus L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Полухраст, достигащ на височина 1 — 1,5 м. През първата година стъблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5–7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плод-чета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло. Цъфти май—юли, а плодовете узряват юли—август.